За финансовия център на Лондон няма такова нещо като "добра" сделка за Брекзит.
Без значение е дали преговарящите от страна на Обединеното кралство ще успеят да подсигурят споразумение, което да работи в полза на финансовата индустрия в страната – Лондонското Сити няма да се измъкне без белези от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз.
В случая термина "Лондонско Сити" се използва не в смисъл на малкия квартал в центъра на британската столица, а като нарицателно за финансовите институции в Обединеното кралство, които са концентирани там.
Референдумът за Брекзит от 2016-а и последвалия го политически хаос вече подкопаха две от основните причини за успеха на финансовата индустрия на Великобритания.
Първо, свободното движение на хора между страната и континентална Европа. И второ, повече от 30 години на добронамерена и последователна държавна политика спрямо пазарите, следвана от няколко правителства – както на консерваторите, така и на лейбъристите.
Сериозно внимание се обръща на риска много банкери, търговци и други професионалисти от финансовия сектор да бъдат принудени да напуснат Лондон, защото техните работодателите ще преценят за по-практично или удобно да се преместят на континента. Но с времето истинският риск ще се окажат не банкерите, които са си тръгнали, а тези, които няма да могат да отидат в Лондон.
За успеха на Лондонското Сити във финансовия свят е от основна важност да може да привлича най-талантивлите хора във финансовите среди. Това ще се превърне в предизвикателство през следващите години и ще са нужни сериозни усилия за привличане на предприемачи от Европа и останалия свят.
Финансовата индустрия на Великобритания преживя своя "голям взрив" след като тогавашният министър-председател Маргарет Тачър отвори неговите сковани структури за глобална надпревара през 1986-а. Оттогава насам Лондонското Сити, финансовият център на страната, се развива успешно, благодарение и на чуждестранните таланти, които са пристигали в него и са помагали за управлението на огромните потоци капитал, минаващи през Лондон. Хора от Франция, Индия, Германия и Швейцария там трупат успеха редом със своите британски колеги.
Лондонското Сити е най-глобализираната индустрия във Великобритания що се отнася до произхода на служителите. Там работят три пъти повече хора, родени в чужбина (41 процента), в сравнение с цялата икономика на Великобритания (14 процента). От тях, 18 процента идват от Европа и 23 процента са от останалата част от света.
Сега Лондонското Сити е застрашено да загуби 15 процента от приходите си, ако нещо се обърка с Брекзит, а правителството демонстрира намерение да покаже вратата на чужденците, коментира френски банкер, базиран в Лондон.
Под въпрос е и дали Обединеното кралство през следващите няколко години ще успее да остане "отвореното, гледащо навън общество" - основно изискване, за да продължи Лондонското Сити да трупа успехи.
Сред белезите, причинени от разгорещените дебати около Брекзит, е и реч от 2016-а от британския министър-председател Тереза Мей. "Ако вярвате, че сте гражданин на света, значи сте гражданин на нищото. Не разбирате какво означава гражданството", каза тя тогава.
Британски банкер, пожелал анонимност, обяснява, че Мей е решила да интерпретира референдума като гласуване срещу имиграцията. След този гаф с "гражданина на света" обаче тя няма как да си позволи да призове чужденци да отидат да работят във Великобритания.
Не особено приятелски настроени към бизнеса
Втората заплаха за Лондонското Сити е забележимата промяна в политическата обстановка. От Тачър, през Тони Блеър до Дейвид Камерън, министър-председателите на Великобритания през последните три десетилетия са стояли твърдо зад растежа на финансовата индустрия. Как? Най-вече чрез по-леки регулации и данъчно облагане.
Тонът обаче се промени. Радикализираната Лейбъристка партия, начело на която е Джереми Корбин, може би не е много далеч от това да се сдобие с властта. А Мей даде ясно да се разбере, че няма да е в такива топли отношения с Лондонското Сити като предшествениците й. Финансовата криза отпреди 10 години, последвана от спад в реалните заплати, промени приоритетите на торите (консерваторите).
Що се отнася до опозицията, лейбъристите искат сектора на финансовите услуги да работи за "истинската икономика", която според тях трябва да е базирана на германския модел – т.е. банките не се държат рисковано, а вместо това се фокусират върху отпускане на заеми за бизнеса и потребителите. Лейбъристите също така искат да създадат "национална инвестиционна банка", за да отпускат кредити на малки и средни предприятия.
Подобен подход и обещанията за трансформация на "начина, по който работи финансовата система", не звучат като реклама на ренесанса на Ситито.
И макар изборите във Великобритания да са далеч някои политически анализатори в страната вече спекулират какво ще се случи, ако Мей загуби при обсъжданията в парламента на някои от големите проблеми, свързани с Брекзит.
Рано е все още да се залага дали Лондон скоро ще бъде свършен като световен финансов център. Професионалното ноу-хау, многото банки, инвестиционни фондове и финансови услуги, както и стратегическото разположение между Северна Америка и Азия – всичко това допринася за благополучието на Ситито.
Но дори Брекзит да мине "гладко", доколкото е възможно излизането от ЕС да премине така, два от основните стълбове на британския финансов център са на път да изчезнат.
Без чуждия талант и приятелски настроеното правителство Лондонското Сити го очакват времена, които най-малкото ще са изпълнени с предизвикателства.
Източник: webcafe.bg
