Електронното гласуване и въобще промените в Изборния кодекс се превърнаха в арена на ожесточен дебат в правната комисия на парламента през вчерашния ден (7 декември), продължил няколко часа. Но във въпросния дебат на заден план остана един важен – този за избирателните права на българите във Великобритания след Brexit. Както сигурно е известно на повечето хора, отворили този материал, Великобритания излиза от Европейския съюз в края на март догодина.

 А изборите за Европейски парламент ще се проведат през май месец. С други думи – създава се прецедент, тъй като Обединеното кралство няма да е вече член на ЕС, но няма и да е напълно излязло от Съюза – ще има транзитен период преди окончателното излизане, който още не е напълно уточнен. Но съгласно Изборния ни кодекс, броят на изборните секции в чужбина за парламентарни и европейски избори зависи от това дали говорим за страна-членка на ЕС или за трета страна.

inShare    Електронното гласуване и въобще промените в Изборния кодекс се превърнаха в арена на ожесточен дебат в правната комисия на парламента през вчерашния ден (7 декември), продължил няколко часа. Но във въпросния дебат на заден план остана един важен – този за избирателните права на българите във Великобритания след Brexit. Както сигурно е известно на повечето хора, отворили този материал, Великобритания излиза от Европейския съюз в края на март догодина. А изборите за Европейски парламент ще се проведат през май месец. С други думи – създава се прецедент, тъй като Обединеното кралство няма да е вече член на ЕС, но няма и да е напълно излязло от Съюза – ще има транзитен период преди окончателното излизане, който още не е напълно уточнен. Но съгласно Изборния ни кодекс, броят на изборните секции в чужбина за парламентарни и европейски избори зависи от това дали говорим за страна-членка на ЕС или за трета страна.

Промяната беше гласувана през 2016 година, под натиска на "Патриотичния фронт". Водените от Валери Симеонов "националисти" искаха да се ограничи вота от Турция. След куп преговори и разговори беше решено, че ако има поне 60 заявления от избиратели за откриване на секция, такава се открива, когато става въпрос за страна-член на ЕС. Ако става въпрос за трета държава, секции се разкриват по преценка на дипломатическото ни представителство, но не повече от 35. На изборите в началото на 2017 година се оказа, че във Великобритания има най-много избирателни секции – 58!

Ако Великобритания бъде счетена за страна извън ЕС по време на транзитния период, то третата най-голяма българска общност зад граница ще влезе в положение, познато от много телевизионни репортажи отпреди 2016 година – дълги опашки за гласуване, защото има много малко секции и куп оплаквания, че "нема такава държава" дори когато не си във въпросната държава. За да не се стига до ситуация, в която ще има по-рестриктивни условия за гласуване, формацията "Демократична България", в която влизат "Да, България", "Зелените" и ДСБ, предлага примяна на Изборния кодекс – докато Великобритания е в транзитен период на излизане от ЕС, да се счита, че тя още е в ЕС що се отнася до избирателните права на живеещите там българи.

Засега парламентарнопредставените партии не са повдигали или дискутирали изобщо този въпрос – единствено председателят на правната комисия Данаил Кирилов каза, че благодари за писмото във връзка с гласуването на българите във Великобритания на евровота и го поставя на вниманието на депутатите, ако желаят да предприемат законодателна инициатива.

Прочети още : https://www.actualno.com