Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Да помогнем на този самотен баща да отгледа детето си!

Детенцето му има нужда от надежда, че ще бъде с татко си

Публикувана: 20 Dec 2018 10:57
Обновена: 07 Apr 2024 05:16
Прочетена: 913
Да помогнем на този самотен баща да отгледа детето си!

 

Самотен баща гасне пред очите на малката си дъщеря! Изкривяване на гръбнака го приковава към леглото, а за да бъде отново пълноценен се нуждае от спешна операция! Подай ръка на Росен, сподели и дари тук: http://bit.ly/2Brz5Gh.

Вижте и неговата история:

Здравейте, приятели!

Казвам се Росен и съм на 41 години от град Русе!

По професия съм готвач, а до преди две години водех съвсем обикновен живот-  бях  щастливо женен мъж и горд баща на едно прекрасно момиченце на име Анита.

А днес  съм самотен баща на легло- напълно безпомощен и зависим от чужда помощ....

Историята ми е дълга, но ще опитам да Ви я разкажа...

Когато бях на 12 години докторите установиха, че имам неизрастнал прешлен L1, но до преди две години това не беше проблем за мен и аз бях напълно здрав и пълноценен човек. Вследствие на годините и на дегеративните промени на гръбначния стълб състоянието ми започна да се влошава. Всичко започна с една слабост в крайниците и замятане на левия крак. След консултации с различни доктори и бързо прогресиране на болестта ми беше назначена операция на 21 септември 2017 година. За съжаление след нея се получи обратен ефект и вместо подобрение- моето състояние рязко се влоши и днес съм напълно зависим от чужда помощ. В момента прекарвам повечето време от денонощието в леглото, защото не мога да ходя самостоятелно.

Състоянието ми се влоши до толкова, че не успявам да отида сам до тоалетната и се налага моите родители да ме пренасят до там.

Слава на Бог, че ги има! Моите родители са плътно до мен и моето дете. В момента те ми помагат на 100% , както в отглеждането на Анита, така и в нормалните ми ежедневни нужди. За съжаление съм напълно негоден... и всичко това се случва пред очите на малкото ми момиченце...

Много е трудно...дори понякога губя надежда, но не се предавам, защото знам, че трябва да се боря, ако не заради мен- то заради малката ми принцеса, която разчита на тати!

Шанс за мен има- операция в Турция на стойност

 24 000 €.

Сумата е огромна и непосилна за мен... но вярвам, че на Коледа се случват чудеса!

Вярвам, че има много добри хора, които ще ми помогнат да стана на краката си и отново да бъда

пълноценен човек и баща!

Искам отново да работя!

Искам да мога да вдигна дъщеря ми, да я преоблека, да я заведа на училище, да й направя закуска, да й направя прическа, да й бъда баща!

Искам... мечтая... вярвам... и не ще се предам, но имам нужда от Вашата подкрепа!

Всяко споделяне е шанс за мен!

Всеки дарен лев е надежда!

Назад