Християнският празник, който предшества раждането на Божия син, българите наричат „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, „Детешка Коледа” или по-рядко – „Мали Божич” и „Крачун”.Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като днес е последният ден от Рождественския пост.

 

На трапезата трябва да има нечетен брой – 7, 9 или 11 ястия. Това са 3 от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни.На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината

 

.В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. После се прочита Господнята молитва. Чак след това се разчупва обредния хляб. Първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

 

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. 

 

На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.Вечерта на 24 декември обикалят и коледарите - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те поставят началото на Рождество Христово. Коледуването започва с полунощ на 24 срещу 25 декември.