В апартамента на английската писателка Мерсия Макдермот расте здравец от Карлово. Ароматното и лечебно цвете е пуснало корени в карловска пръст, поставена в българско бакърено менче. В зелената градина на терасата на авторката на „Апостолът на свободата” ухае и българско мушкато. Саксиите с бели и розови цветове придават свежест и чар на градината. Това разказва карловската фотографка Мария Сюпюрдекова, която сбъдна отколешната си мечта и преди броени дни отиде в дома на писателката в Англия. За това пътуване фотографката се готви от шест години. Тя сама издири адреса на Мерсия Макдермот и стигна до южния бряг на Острова, за да занесе снимки и сувенири от Карлово. 

Името на Мерсия Макдермот е много близко и скъпо за по-възрастното поколение карловци. Мнозина я познават лично, други са я виждали да се разхожда с карловските си приятели - журналистката Ана Папукчиева и историка Павел Бакалов, до водопада Сучурум и в двора на родната къща на Васил Левски. Докато живееше и работеше в България, авторката на „Апостолът на свободата” бе чест гост на Карлово. Особено на 18 юли - деня на рождението на Васил Левски и на 18 февруари - датата на неговата гибел. Тя е почетен гражданин от 1973 година и първи носител на Наградата на Карлово от 1997 г. 

Снимала съм Мерсия много пъти, но за мен най-вълнуващ бе моментът, когато тогавашният кмет Николай Енчев връчи наградата, разказва фотографката. Но моята работа е такава, че с много от хората, които са в обектива ми, рядко имам възможност да разговарям. Говоря си с тях, докато оправям снимките на компютъра, споделя шеговито фотографката. 

Да стисна ръката на Мерсия, ми бе мечта. Преди шест години дъщеря ми Пенка с мъжа си и трите им деца се преселиха в Лондон, синът ми Стоян също. Всяка година през ноември отивам при тях за две седмици. Още след първото гостуване реших, че един ден ще стигна до Мерсия. Шансът бе тази година. Намерих адреса, купих подарък, приготвих пакет снимки и тръгнах, разказва Мария. 

Градчето Уортинг се оказа на два часа и половина път от Лондон, на брега на Океана. Бяхме с дъщеря ми, намерихме блока, апартамента на 8-ия етаж. Позвънихме. Когато ни отвори, аз представих себе си и дъщеря ми на български език. Мерсия, макар и с изненада, също поздрави на български и ни покани да влезем, продължава фотографката. 

Карловката носила на писателката сувенир от града на Левски - малка дървена ракличка за накити с резбована роза на капака и битова покривка за маса. Сред подаръците били и 14 снимки, част от тях от представянето на книгата на Мерсия Макдермот „Ален мак самотен. Биография на Димитър Благоев”. Събитието бе на 10 юни в Карлово, а в камерната залата бе излъчено видеообръщение на Макдермот към карловци. Показах снимките, разказва Мария, а Мерсия се удиви на многобройната публика, дошла да чуе за последната книга. Сред множеството тя разпозна своята приятелка Ана Папукчиева и попита „Как е Анчето? Носи много здраве”. 

Макар и на 92 години, Мерсия е в много добра форма, пише нова книга на България, разказа Мария. 

Фотографката прие като лична кауза и създаването на поредица от портрети на всички носители на Наградата на Карлово. По лична инициатива избира рамките за снимките. Портретите на лауреатите са подредени в зала „Васил Караиванов” на общината. А начело на тази поредица е снимка на Мерсия Макдермот. 

Преди да тръгна за Англия, снимах залата по време на заседание на Общинския съвет, виждат се част от носителите, сред които и писателката. Сред снимките, които подарих, е и тази, на която Мерсия е с наградата на Карлово, разказва Мария.

Сред руини в Прилеп: Мария издирила гроба на войводата Петър Юруков

Пътешествието до дома на Мерсия Макдермот не е първото приключение на фотографката в диренето на видни наши съвременници и на личности от историята. В началото на 90-те тя заминала с група активисти на тогавашното движение ВМРО в Македония, за да намерят гроба на войводата Петър Юруков. 24-годишният карловец през 1902 година участва в аферата „Мис Стоун”. Със своя чета се сражава в Илинденско-Преображенското въстание и умира от тиф в Прилеп.

Когато открих за себе си младия войвода, бях много впечатлена, разказва Мария. Затова през 1994 година тръгнахме с група съмишленици да търсим къде е погребан. Попаднахме на сведения, че костите му лежат в двора на една малка църква - „Свети Никола”, в Прилеп. Мястото беше много запустяло, имаше нахвърляни надгробни плочи - цели и на парчета. Не видяхме обаче никъде името на нашия войвода Петър Юруков. Толкова бях разочарована, че дори не направих нито една снимка от това място, спомня си Мария.

Като всеки кореняк карловец и аз обичам историята на нашия град, разказва тя . Бях още на 20 години, когато заснех майстори на местни занаяти, които вече не се практикуват. А след това като сътрудник на вестник „Карловска трибуна” съм снимала всички по-важни събития в града и общината. Така се оформи и задълбочи интересът ми към историята, споделя фотографката.

Снимам за историята, обяснява ежедневно тя на своите съграждани. Гордее се с пълна колекция на съвременните празници на розата. Първият бил през 1972 година, правителството го обявило за национален. Решението било една година да се провежда в Карлово, на следващата в Казанлък. Оттогава Мария прави цяла сесия и на всяка Царица на розите. Често показва тези снимки в тематични изложби. Има богат архив и от всички други празници в Карлово и общината.

източник: marica.bg