Само след дни, на 14 януари, британският парламент ще потвърди или отхвърли споразумението между британското правителство и Брюксел за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Вотът обаче няма да спре Brexit, а само ще реши дали този пръв по рода си развод ще стане по взаимно съгласие. Въпреки че формално Лондон може да се откаже от напускането на ЕС, което трябва да се случи на 29 март 2019 г., никой засега не иска да включи процеса на задна скорост.
Най-голям проблем ще имат европейските граждани, включително българските, които са се установили в Обединеното кралство, тъй като са изложени на правна несигурност за статута си. Споразумението с Брюксел подробно описва правата им, според които те имат право до края на 2020 г. да получат статут на постоянно установени. Ако то бъде отхвърлено, британското правителство предвижда това право само за тези европейски граждани, които към 29 март т.г. са живели постоянно пет години в страната.
При Brexit без сделка в много области ще действат временни мерки - например, за да могат регистрираните във Великобритания самолети да продължат да прелитат във въздушното пространство на ЕС или път британските банки да могат да продължат да предлагат услугите си на континента при почти непроменени правила. Повечето от тези мерки са със срок до края на 2019 г. и затова не могат да послужат като реален преходен период, а само като отлагане на сериозните икономически щети от излизане без сделка до 2020 г.
В краткосрочен план този вариантът сериозно може да наруши търговските отношения в ЕС. По данни на МВФ търговията с Великобритания се равнява на 13% от общата търговия на останалите 27 страни членки. Докато България не би била особено засегната, тъй като само 1% от външната й търговия е с Великобритания, според доклад на МВФ предполагаемата вреда от No Deal Brexit би довела до дългосрочен спад на БВП на ЕС-27 с 1.5%, както и 0.7% по-висока безработица. Подобно развитие би се предотвратило при споразумение като действащото с Норвегия, но приемът на Великобритания в EFTA (Европейско споразумение за свободна търговия) вече среща съпротива от страна на Осло. Липсата на сделка освен това би засегнала особено фармацевтичния сектор - поради концентрацията на разработки и производство на лекарства във Великобритания.
Сделката от ноември предвижда Обединеното кралството да плати 39 млрд. евро на ЕС до края на 2023 г. И след отхвърлянето й в парламента британското правителство пак може да реши да плати част от тази сума, за да покаже доброжелателност за бъдещите преговори. Позицията на Тереза Мей обаче ще е още по-отслабена спрямо твърдите брекзитъри в собствената й партия, сред които идеята да не се плати и цент на ЕС е популярна "стратегия" за преговорите.
Преди дни европейският комисар по бюджета Гюнтер Йотингер заяви, че Brexit без сделка би коствал на Германия стотици милиони евро и би нанесъл сериозна вреда на европейския бюджет. Подобно развитие би повлияло неблагоприятно и на предстоящите преговори за бюджета на ЕС след 2020 г. За България това може да означава орязване на някои еврофондове, ако останалите страни членки не се съгласят покрият финансовата дупка.
capital.bg
