Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Aктьорите от сдружение „Реплика“: Масово българите искат да емигрират

Вижте какво споделиха младите театрали специално за „Новини Лондон“

Публикувана: 20 Nov 2015 14:53
Обновена: 19 Apr 2024 22:30
Прочетена: 1859
Aктьорите от сдружение „Реплика“: Масово българите искат да емигрират

През изминалата седмица културният афиш на българите в Лондон се обогати с поредица от интересни нестандартни събития, за които „вина“ имаха младите, амбициозни и надъхани актьори от театър „Реплика“. Милко Йовчев, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Ирина Андреева, Ивайло Драгиев и други представиха в английската столица две от най-силните си, провокативни и искрени представления– „Ние сме боклуците от Източна Европа“ и „Двама бедни румънци, които говорят полски“. Първото от тях беше част от едномесечния арт фестивал „Периферни визии”, представящ шест проекта на творци от Източна Европа и Русия, изследващи проблемите на емиграцията и гражданската ангажираност в обществените процеси на Европа.

„Ние сме боклуците от Източна Европа“ е посланик на социалните теми за емиграцията, гражданското участие и излишните „неща и хора” в обществото на съвременна България. Тези теми са изключително актуални сред младите хора в Лондон, които са заливани с „истерията” от „прииждащите емигранти” от Източна Европа. Гостуването там не само ще допринесе престиж за българското изкуство като цяло, но и ще запознае много широк кръг от хора с все по-актуалния проблем за емиграцията в Англия. А участието на Театър „Реплика” в този арт фестивал, посветен на Източна Европа, е сигурен начин за сериозна заявка на българската култура като равноправен участник в европейските културни процеси”, споделиха организаторите от ГРАД - най-голямата културна институция за изследване на източноевропейското изкуство и култура.

„Двама бедни румънци, които говорят полски“ пък се игра под егидата на Българския културен институт. „Това е едно специфично по вид представление, чийто смисъл е именно в съпреживяването и в това да не се разкриват тайните на сюжета. Това е театър, направен в най-класическите канони на трагедията – с истински катарзис накрая. При това еднакво ангажиращ както любопитния зрител, така и професионалниста”, сподели директорът на БКИ Светла Дионисиева.

Темите и начинът, по който двете представления въздействаха на публиката беше повече от очевиден. Залите бяха пълни, а нетърпеливи посетители, сдобили се с билети за някое от трите представления, бяха дошли часове по-рано, за да намерят местата си.

Дали поради факта, че актьорите бяха повече от убедителни, а изпълненията им – искрено въздействащи... Или заради специфичния стил на документалния театър, дали заради личните моменти, които актьорите споделиха с публиката... Или заради интимността на разказаното... Трудно е да се каже. Едно е сигурно обаче - когато приемаш театъра не просто като работа, от която да преживяваш, а като кауза, която си прегърнал, то тогава нещата наистина се получават.

Трите представления не театър „Реплика“ в Лондон определено бяха нещо, което не трябваше да се пропуска. И тези, които бяхме там и заедно споделихме моментите на красив, откровен и модерен театър, определено го знаем. Срещнахме се с двама от актьорите – Благой Бойчев и Милко Йовчев, които ни разказаха интересни неща за това „кои са и за какво се борят“. Запознайте се и вие с тях.

НИЕ СМЕ БОКЛУЦИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Благой Бойчев

- Разкажи ни малко повече за това как се роди идеята за театър „Реплика“?

- През 2011 г. създадохме сдружение „Реплика“. Тогава бяхме в състав аз – Благой Бойчев, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев и Ованес Торосян. Участие взе и Стефан Алексиев, който не е нито актьор, нито режисьор, но даде първоначалния капитал. Ние, четиримата актьори бяхме в Модерен театър на Ивайло Христов преди това, но след като той се разпадна решихме да продължим общата си работа под шапката, така да се каже, на сдружение „Реплика“.

- Какви цели си поставихте?

- Целите на нашия театър бяха няколко. Първо, да правим актуален театър. Второ, да е модерен, да дава път на млади творци, които по една или друга причина не са го намерили преди това. И до ден днешен във всяко наше представление има или актьори на свободна практика, или студенти – условие, което винаги спазваме.

- Защо решихте да бъдете независими, а не да заложите на сигурното? Не е ли малко рисковано?

- Като противостоене на държавните театри, общо взето. Всички ние сме били канени на подобна работа, но сме отказвали по една или друга причина. Защото там няма свобода – плащат ти някаква заплата и се налага да играеш в неща, които на теб не ти харесват. А ние искаме да правим театър, който според нас има смисъл и си заслужава да се прави, който отговаря на някакъв обществен въпрос тук и сега. От тогава до сега имаме осъществени над 10 проекта, напоследък главно свързани с документален театър.

- Разкажете ни малко повече за това какво представлява понятието документален театър?

- Очите за този тип игра и театър ни отвори режисьорът Георг Жено. Той дойде в България да представя представлението „Заполярная правда или Истина извън Полярния кръг“. Георг е германец, завършил в Русия. Впоследствие започнахме да работим заедно именно по линия на представлението „Ние сме боклуците от Източна Европа“, което, за наша голяма радост, имахме възможност да изиграем и в Лондон.

- Какво представлява самото представление?

- Представлението съдържа личните истории на актьорите вътре. Всеки разказва нещо, което е преживял. Всеки има и предмет, който е нещо като символ на разказа му. И след края на спектакъла оставяме всички тези вещи, които се превръщат в изложба. Това беше идеята на режисьора и така го правим и до ден днешен.

- Ти имаш и специална роля?

- Да, освен разказа ми, аз правя и нещо друго. Събирам отговорите на хората, дошли да гледат представлението, на въпросите „Какво знаете за България?“ и „Какво знаете за българите?“. И досега е имало изключително интересни отговори.

- Като например?

- Ами, когато играхме представлението в Берлин, там имаше куриозни случаи. Като се започне от това – имат страхотна храна и страхотни хора, до „те не са ли турци“ . В България го правя с въпроса „Бихте ли емигрирали? И ако да – защо?“.

- И какви са наблюденията ти?

- Ами повечето хора в България искат, но не биха.

- Всъщност, това е и основната тема на представлението – емиграцията.

- Да, емиграцията и боклуците. Спектакълът е съчетание на два проекта, които започнаха отделно. Единият от тях беше за боклуците, бездомните хора в София, а втората част нищеше темата за емиграцията. И в един момент те се обединиха. Защото както боклуците хората ги изхвърлят, защото вече не им трябват, така и България изхвърля хората на Запад като излишни. 

- Премиерата на „Ние сме боклуците от Източна Европа“ съвпадна с отварянето на границите за българи и румънци. Целенасочено ли беше?

- Да, абсолютно. Тогава се очакваше и най-големият наплив на нашенци към Великобритания в търсене на работа. Такава вълна не последва обаче, както всички знаем.

- Какво е личното ти мнение за емиграцията?

- В своето семейство имам няколко примера за това – леля и братовчедка , които са в Германия, и брат и снаха, които са в Англия. На мен лично ми е мъчно, че хората, особено близките ми такива, заминават от България. Липсват ми, че не са тук при мен. Но аз съм на етап, в който не ми се напуска страната ми в момента. Макар че много пъти съм си мислел дали да не замина. Може би езикът е еднственото нещо, което ме спира. Защото с моята актьорска професия аз трябва да го знам перфектно, за да работя това, което работя в момента.

- Какви хора идват, когато играете представлението в чужбина? Българи или чужденци?

- Ами интересно е. Например в Берлин, в театър „Горки“, един много хубав театър, имаше преобладаващо немци. Сега в Англия дойдоха повече българи. Бяхме в галерия „ГРАД“ – най-голямата културна институция за изследване на източноевропейско изкуство.

- Как ти се стори публиката?

- Ами от българите, които дойдоха, имам само добри впечатления. Имаше и англичани, някои от които мои приятели (смее се). Като цяло смятам, че се получи много добре. Дори ми споделиха някои от тях, че досега не са гледали подобен тип театър. Защото ние, от театър „Реплика“, се стремим не просто да показваме, а да споделяме. Това е много важно за нашата естетика като организация. Документален стил на игра, и това ни задържа заедно. Защото не възприемаме сцената като професия, а като кауза.

„ДВАМА БЕДНИ РУМЪНЦИ, КОИТО ГОВОРЯТ ПОЛСКИ“

Милко Йовчев

- Разкажи ни малко повече за представлението „Двама бедни румънци, които говорят полски?

- То е на поетесата Дорота Масловска, която в момента е особено популярна в Полша. Георг Жено намери пиесата, има я преведена на български език. Именно с тази пиеса спечелихме наградата Стоян Камбарев за „Полет в изкуството“ през 2014 година. Пиесата се върти около двама души – Джина и Парха, които след една нощ на някакъв купон, зверски надрусани, тръгват да се гаврят със случайни хора по улиците на Варшава, да спират разни коли и от там започва странното им пътешествие. И макар че не се познават от преди това, започват да разбират разни неща за себе си. А в края на представлението, в типичния стил на Георг, се споделят лични истории. Това е нещо, което е наистина много интересно при него, идеята, че театърът трябва да помага на хората освен всичко останало. За това и той държи да има лични истории винаги в представленията му – защото смята, че ако човек сподели, така ще помогне на другия да се припознае с неговата история и да я преодолее. Ако видиш, че някой има същия проблем като теб, това някакси ти помага да го преодолееш. Дори самият Георг е основал „Театър Спешна помощ“ в Москва.

- Какво представлява той?

- Това е платформа, която се ръководи от идеята „Ако си споделиш болката, мога да я излекувам. Ако не ми я кажеш, няма кой да ти помогне“.

- Играхте представлението в Българския Културен Институт в Лондон. Какви са впечатленията ти?

- Радвам се, че ни приеха и представлението ни стана достояние на повече хора. Имаше известни проблеми с организацията, но не бяха от чак такова значение. Това, което искам да кажа по въпроса е, че ще се радвам ако един ден БКИ намери средства да кани млади независими български трупи с театър, различен от комедиите. И да има достойно отношение към тях. Ще се радвам, ако имат такава възможност, защото този път играхме абсолютно благотворително.

Кои са театър „Реплика“

Театър "Реплика” са: Милко Йовчев, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Милена Ерменкова и Ованес Торосян. За себе си те казват, че правят социален театър. Защото се занимава с темите, които вълнуват всички. И защото рови там, където най-много ни боли – в раните, които обикновено наричаме „грешки на обществото”.

Това е театър, чийто основен похват е документалният разказ. Личните истории са в основата на повечето представления, защото те са най-подходящият материал, чрез който може да се изследва човешката същност. Това е театър, който не дава оценки, а преживявания. През съпреживяването зрителите сами стигат до изводи за себе си и за света, в който всички заедно се лутаме. И още – това е театър, който проверява докъде стига чувствителността ни – умеем ли да дефинираме личните си и обществени проблеми, знаем ли как да ги преодолеем, търсим ли начин да се спасим от самотата и безизходицата, в която често се оказваме и имаме ли смелост за това.

Театър „Реплика” има мисия – да извади изкуството извън системата и да го използва като камък, хвърлен срещу щампата на статуквото, според което всички живеем. С една цел – да ангажира публиката наистина. Създаден от млади актьори, театърът търси свободната публика – без значение от възрастта, социалния статус и белезите на външното. Публика, с която може да се говори. Понеже РЕПЛИКА може да има тогава и само тогава, когато имаш какво да кажеш.

Назад