„Брекзит“ наближава и близо 3,5 млн. европейски граждани, които живеят в момента в Обединеното кралство ще трябва да кандидатстват за така наречения статут на "уседналост". Само чрез него те ще могат да продължат да работят или да получават социални помощи, когато Великобритания излезе от общността. За да ни рязсясни малко повече за ситуацията на Острова и как тя се отразява или ще се отрази на сънародниците ни, избрали Великобритания за свой дом, се свързахме г-н Нишан Джингозян. От миналата седмица той е част от специалната комисия при външното министерство като представител на българската общност.

- Г-н Джингозян, разяснете ни какво точно представлява този „статут на уседналост“, който ще гарантира на българите право на престой и работа в Обединеното кралство след 29 март?

- Гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания, следва да предприемат стъпки за гарантиране на правата си. Те ще трябва задължително да кандидатстват за този нов статут, като процедурата не приключва в края на март. Дотогава се очаква тя да бъде напълно функционираща и обработваща документите на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство. Статутът “settled status” еза тези, които са пребивавали 5 или повече години във Великобритания и докажат документално престоя си. Всички останали, които са в страната по-малко от 5 години, ще получат “временен статут на уседналост” – “pre-settled status”. Крайният срок за кандидатстване е 30 юни 2021 г., ако не настъпят промени.

Ситуацията е изключително динамична и се променя всеки ден. Както знаете, завчера отпадна и самата такса от 65 лири, която всеки трябваше да заплати при регистрацията. До това решение на Тереза Мей се стигна след протестите на много организации във Великобритания, представляващи гражданите на ЕС.

- На какви критерии трябва да отговарят българите на Острова, за да кандидатстват за този статут?

Важно е да се знае, че те не би следвало да са отсъствали повече от 6 месеца в рамките на една календарна година. И също, че за 5-годишния период е допустимо само едно продължително отсъствие (до 12 месеца), при определени ситуации като раждане, учение или специализация в чужбина, заболяване или дългосрочна командировка.

- Какви права ще им предостави той?

- Право на пребиваване, на достъп до пазара на труда, на достъп до социално-осигурителната система, до системата за здравеопазване, право да се кандидатства за британско гражданство.

- При липса на сделка за излизане от ЕС как ще бъдат гарантирани правата на българските граждани, а и тези на гражданите на ЕС?

- Уверение, че правата на всички граждани на ЕС ще бъдат гарантирани, дори при напускане без сделка, бе многократно декларирано от Тереза Мей. Но при излизане без сделка статутът на уседналост няма да може да гарантира права, за които се изискват реципрочни действия от страна на държавите-членки на ЕС.

- Какви са потенциалните рискове, с които могат да се сблъскат българите във Великобритания в тази доста объркана ситуация?

- Първият и най-голям проблем е наличието на актуална и вярна информация за самата процедура за кандидатстване. Срокове, необходими документи, които би следвало да се приложат и т.н. Българското посолство в Лондон започна информационна кампания в цяла Великобритания, но такава, според мен, е наложителна и в България. Българската общност в Обединеното кралство е една от най-големите български общности в чужбина. Имаме стотици хиляди роднини в България, които поддържат връзка с близките си и семействата им във Великобритания. При всички случаи информираност за самата процедура би помогнала изключително много на голям брой българи.

Друг проблем е невъзможността за предоставяне на необходимите документи, езиковата бариера, липсата на дигитални умения, както и опасенията, че много наши сънародници ще се обърнат към нелицензирани посредници за извършване на тази услуга.

- Смятате ли, че част от българите ще се завърнат в родината си след „Брекзит“?

- Аз допускам, че една част от българите е много вероятно да се завърнат в България, не на последно място и поради враждебната политика срещу емигранти и чужденци във Великобритания, възприета от сегашното правителство. Друга част, според мен, няма да покрият изискванията за този нов статут. Това са т.н. “vulnerable EU citizens”, т.е. уязвими граждани на ЕС. Една вълна от завръщащи се ще натовари неминуемо социалната система на България. Рязко ще намалеят средствата, които постъпват от българите емигранти във Великобритания, към България. Кралството е сред донорите на сериозни финансови средства към страната ни. Години наред общата сума, която пристига в България от емигрантите, е по-голяма от общата сума на всички чужди инвестиции и това е известно.

- Вие сте един от основателите на Eastern European Forum, с какво е полезна тази платформа?

- Това е платформа на над 45 организации, базирани във Великобритания, които работят и подпомагат гражданите на ЕС от Източна Европа. Освен представители на тези организации, наши членове са и представители на екипа на кмета на Лондон Садик Кан, депутати и общински съветници, представители на две министерства и много други. България се представлява от Българския център за социална интеграция и култура - благотворителна организация, която създадохме с цел подпомагане на българите в Обединеното Кралство.

- Има ли дългосрочна визия правителството в Лондон за гражданите на ЕС в Обединеното кралство и като цяло за бъдещите отношения с ЕС след Брекзит?

- Преди няколко дни бях поканен да участвам в среща, инициирана от Foreign and Commonwealth Office (Министерството на външните работи и Организацията на бившите британски колонии) . Срещата бе с представители на най-високо ниво в това министерство и с представители на граждани на ЕС, живеещи във Великобритания – експерти в различни области, юристи, членове на организации. Целта бе да се сформира работна група, която да работи именно за това – подобряване на отношенията с тези общности в Обединеното кралство, както и започването на подготовка за изготвяне на стратегия за работа с тях. Около 4 милиона граждани на ЕС живеят във Великобритания. Всички те са данъкоплатци и гласоподаватели. Нуждата от подобна стратегия е абсолютно задължителна и съм щастлив, че получих тази покана и ще имам възможност да се включа в работата на тази група.

- Каква трябва да бъде активността България в тази ситуация?

- На първо място е абсолютно задължително да се разработи нова Национална стратегия за работа с българите в чужбина. Стратегия, която да отразява новите дадености – около 2 милиона български граждани в чужбина. България никога не е била изправяна пред подобен проблем. Демографската катастрофа не би могла да бъде решена, ако българите в чужбина не са активна част от този диалог, а той липсва в България.

Необходимо е и активно сътрудничество с държавите с големи български общности - на политическо и експертно ниво. Такова сътрудничество, което активно да търси решение на проблемите на българите в чужбина, крещящо липсва. Медийна политика, която да постави проблемите на българите в чужбина, е буквално задължителна. Не на последно място, функционираща Агенция за работа с българите в чужбина, а защо не и министерство – такова съществува в друга страна на Балканите, също с голяма диаспора в чужбина – Румъния.

Българските институции трябва да подпомогнат посолството ни в Лондон особено сега, там служителите нямат капацитета да се заемат с голямата ни общност, пръсната из цяла Великобритания – в Шотландия, Ирландия и т.н. Наложителна е широка разяснителна кампания от тяхна страна. Темата за българите в чужбина трябва да бъде в центъра на политическия дебат. А не е.

- На 16.02.2019, в Лондон, в Румънското посолство, ще се проведе втората среща на East European Forum. Разкажете ни за тази среща, какво планувате с тези организации, кои общности представляват те и защо решихте да се обедините в тази платформа?

Идеята възникна преди няколко години, когато решихме, че е необходимо организациите, които работят с граждани на Източна Европа живеещи в Лондон, да бъдат обединени в платформа с цел по-бърза и ефективна обмяна на информация. Започнахме с няколко организации, но в момента над 45 организации представляващи общностите от България, Румъния, Полша, Албания, Македония, Сърбия, Унгария, Чехия, Босна и Херцеговина и Латвия, са членове на тази платформа. Първата ни среща бе проведена в Посолство на Република България в Лондон, втората както споменахте, ще се проведе на 16.02.2019 в Румънското посолство. Членове на тази платформа са също така и депутати, общински съветници, представители на Садик Кан, дори училища в Лондон. Обединява ни това, че всички ние в момента преминаваме през изключително труден период - Брекзит, и е необходимо да обединим усилията си, с цел по-бърза и ефективна интеграция на гражданите от Източна Европа.

- На 08.02.2019, организирате поредна информационна среща с българската общност в Едмънтън и Енфийлд. С каква цел?

Срещата е организирана от Български център за социална интеграция и култура и едно от училищата в Едмънтън - Starks Field Primary School, с подкрепата на Посолство на Република България в Лондон. Целта е да разясним схема за придобиване на новият статут за граждани на ЕС във Великобритания след Брекзит. Обръщам се към Вашите читатели с покана да посетят тази информационна среща и да отправят въпросите си към нас и представителят на посолството в Лондон - г-жа Мария Ангелиева. Адресът на училището е 167 Church St, Edmonton, London N9 9SJ. Срещата започна в 18ч

- Вие работите за две кметства. Едното е в Лондон, другото е в Хартфърдшиър. Какви са проблемите на българите там, има ли програми от които те биха могли да се възползват?

Липса на информация по широк кръг от проблеми, слаби езикови знания и неползване на услугите предлагани от кметствата са най-често срещаните проблеми. Почти всички кметства предлагат безплатни курсове за повишаване на квалификацията, курсове по английски език, информация за свободни работни места и т.н. Обръщам се отново към Вашите читатели, моля ползвайте тези услуги. Вие сте данъкоплатци и имате достъп до тези програми. Липсата на доверие към институциите - наследство от България, е също много често срещан проблем. До към днешна дата, шест локални кметства в Лондон, работят по програми за интеграция на етнически малцинства. Българската общност бе официална определена като приоритетна от екипа на Садик Кан. Ползвайте тези услуги, както споменах те са безплатни и целта е да се обезпечи по-бърза и ефективна интеграция на тези общности

- Работите активно и с екипът на Садик Кан. Защо кметът на Лондон, работи активно с гражданите на България в Лондон?

Подкрепата, която Садик Кан ни оказва е безценна. Както може би знаете, той стартира кампания - London Is Open в подкрепа на гражданите на ЕС живеещи в Лондон. Аз съм в интензивен контакт с неговият заместник г-жа Джоан Маккартни. Плануваме редица прояви, между които и Източноевропейски фестивал, който ще се проведе в Енфийлд, Северен Лондон. Датата е 5-ти Май. Моля заповядайте на този фестивал, очакваме много гости, представители на всички страни от Източна Европа, както и богата културна програма