Апелативната камара на Международния остатъчен механизъм в Хага осъди бившия военен лидер на босненските сърби Радован Караджич на доживотен затвор за геноцид и военни престъпления, съобщават световни агенции.
Прокуратурата поиска доживотен затвор. Съдът увеличи присъдата на бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич за военни престъпления в периода 1992-1995 г. от 40 г. на доживотен затвор. Трибуналът реши, че първоначалната присъда е била твърде лека за извършените жестокости.
Това е окончателната присъда, която не подлежи на обжалване. През 2016 г. Караджич беше признат за виновен по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството. Той получи присъда от 40 г. затвор, но реши да обжалва съдебното решение. Тогава съдът го призна за виновен по 10 от 11 обвинения. Караджич обяви, че присъдата се основава на "слухове". През миналата година реши да обжалва присъдата, като заяви пред съдиите, че гоненията срещу мюсюлмани и хървати през 90-те г. на XX век са "мит".
Петчленният съдебен състав потвърди присъдата от 2016 г. и отхвърли всички освен едно от обжалванията на Караджич като "само несъгласие" със заключенията на съда. Според съдиите обжалванията не са валидни правни възражения. Съдиите решиха да увеличат 40-годишната присъда от 2016 г. до доживотен затвор.
Един елемент от присъдата през 2016 г., свързан с осъждането на Караджич за участие в незаконно задържане на цивилни, е отхвърлен, но апелативният съд потвърди ролята му в най-големите кланета на хора в Европа от края на Втората световна война. Съдиите потвърдиха обвиненията в геноцид в Сребреница. Според съдиите Караджич е поддържал постоянен контакт със силите си.
73-годишният Караджич присъства на съдебното заседание. Днес около 30 оцелели, водени от групата "Майките на Сребреница", се събраха пред сградата в Хага, където призоваваха за справедливост и носиха снимки на някои от жертвите. "Мисля, че тази присъда е историческа за правосъдието", каза Мунира Субашич, председател на групата. Съдебният процес беше излъчван на живо, но с 30 минути закъснение, което е въведено след самоубийството на Слободан Праляк през ноември 2017 г.