Главата на Римокатолическата църква – папа Франциск, пристигна днес на първото си посещение в България. Той идва със свита от 35 души и бе посрещнат на най-високо ниво в София, като в програмата му са записани срещи с премиера Бойко Борисов, с президента Румен Радев и с българския патриарх Неофит.
Но кой е папа Франциск?
Преди да стане известен като папа Франциск, той носи името Хорхе Марио Берголио. Избран е за глава на Римокатолическата църква през 2013 г., когато става първият папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа от 1200 години с неевропейски корени след сириеца Григорий III.
Роден е на 17 декември 1936 г. в аржентинската столица Буенос Айрес в семейство на италиански мигранти. Най-голям от пет деца, той се присъединява към Йезуитския орден на 11 март 1958 г. Учи хуманитарни науки в Чили, а след това получава философска диплома от колежа Свети Йосиф в Буенос Айрес.
Преподава литература и философия в няколко университета. Владее свободно испански, немски и италиански. По-късно защитава докторска степен в Германия, но избира да се върне в родната Аржентина.
Междувременно на 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ Рамон Хосе Кастелано. През 1980 г. става ректор на семинарията в Сан Мигел, където е учил, и остава на тази длъжност до 1986 г.
През 1993 г. е назначен за епископски викарий на областта Флорес и на 21 декември 1993 година му е поверена и длъжността главен викарий на архиепископията. На 3 юни 1997 година е издигнат до заместник на архиепископа на Буенос Айрес. По-малко от девет месеца след смъртта на кардинал Карачино той го наследява като архиепископ, примас на Аржентина и председател за вярващите от източен обряд в Аржентина, които до този момент нямат свой духовен глава.
Три години по-късно папа Йоан Павел II го издига за кардинал на Консистория. Ръкополага го на 21 февруари 2001 г. и му дава титлата Сан Роберто Белармино.
Въпреки нарастващата му популярност в Латинска Америка той запазва своята скромност, доктринален консерватизъм и преданост на делата на социалната справедливост. Кардинал Берголио води изключително обикновен живот и си спечелва репутация на добър и набожен човек. Живее в малка квартира, далеч от представата за архиепископски дворец, отказва официалната лимузина с шофьор и се вози с градския транспорт.
След смъртта на папа Йоан-Павел II Берголио е сред възможните кандидати за негов наследник начело на Римокатолическата църква. Извикан е в конклава като кардинал-избирател, но в крайна сметка тогава бива избран папа Бенедикт XVI.
На конклава през 2013 г., след оставката на Бенедикт XVI, Берголио отново влиза като папабил и този път бива избран. Така става 266-ият папа на Католическата църква и епископ на Рим под името Франциск.
От аржентинската националност и член на Йезуитския орден, той е първият понтифик от Латинска Америка и първият йезуит на поста. Франциск става вторият представител на Католическата църква след Йоан Павел I, който приема неизползвано до този момент име.
Франциск се нагърбва да реформира папската институция, обещавайки прозрачност. Работи активно срещу сексуалните посегателства над деца и затяга законодателството спрямо блудство над малолетни. С декрет обновява дефиницията за понятието „престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.
Папа Франциск ще остане в историята като първия, който изразява публична подкрепа за хомосексуалистите. Първоначално се противопоставя на еднополовите бракове и осиновяването на деца от хомосексуални двойки, като заявява, че това представлява дискриминация спрямо тях. По-късно обаче променя позициите си и заявява, че хомосексуалистите не бива да се заклеймяват от обществото. „Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“ Франциск запазва твърди позиции срещу аборта и евтаназията.
Папата е силно ангажиран и с политиката. Остро се противопоставя срещу военните удари в Сирия и предупреждава, че не бива да се допуска „братоубийствена война” в името на печалбите от продажби на оръжия.
