Петнайсет години изминаха, откакто германски канцлер - това беше Герхард Шрьодер - за първи път участва в тържествата за годишнина от десанта на Съюзническите сили в Нормандия по времето на Втората световна война. От това историческо събитие, което на практика откри втория фронт срещу нацистка Германия, вече бяха изминали цели 60 години.
Междувременно се смята за повече от естествено на тези възпоменания да има и официални представители на Германия. За десанта в Нормандия, поставил началото на края на нацисткия режим, важи същото, както и за датата 8 май 1945: това е "ден на освобождението", а не на капитулацията на Германия, както беше подчертал бившият германски президент Рихард фон Вайцзекер.
Операция "Овърлорд" се тълкува различно
Малцина днес биха оспорвали това – включително и в самата Германия. "Въпросът дали сме били освободени или победени се озова на бунището на историята", казва германският историк Герд Крумайх. Подобно единодушие обаче не съществува по отношение на дебаркирането в Нормандия. Дори съюзниците нямат единен прочит на операция "Овърлорд", както гласи нейното военно кодово наименование.
В САЩ гледат на десанта, който те наричат D-Day, като на чисто американски героизъм, както написа в "Ню Йоркър" американският есеист Адам Гопник по случай 70-ата годишнина от събитието. В много филми за десанта в Нормандия на останалите участници в тежките сражения – например британци и французи - се приписва само второстепенна роля. Канадците пък сякаш изобщо не са съществували. Гопник не споменава нито дума и за поляците, новозеландците и войниците от много други националности, които се сражават в Нормандия.
Същият поглед над нещата е възприет и в Германия – главно под влиянието на американските филми по темата, посочва британският историк Джеймс Холанд. За него пък е безспорно, че дебаркирането е съюзническа операция, протекла изцяло под британско ръководство. Неговите аргументи: с изключение на американския върховен главнокомандващ Дуайт Айзенхауер командният щаб е бил изключително само от британци, 3/4 от всички военни кораби, участвали в операцията, са били на Кралските военноморски сили, британски са били и 2/3 от самолетите, участвали в десанта.
И друг факт според Холанд говорел в подкрепа на тази теза – броят на жертвите от американска и британска страна е почти еднакъв независимо от многобройните загуби на американците в сектора на тъй наречения "Омаха бийч". В действителност британците, заедно с американците, превземат успешно по две участъка на крайбрежието, а канадците установяват контрол върху още един. Около 4400 съюзнически войници загиват в десанта на Нормандия на 6 юни 1944.
Закъсняло признание във Франция
Френските ветерани, участвали в десанта, трябваше дълго време да чакат признание. Първият следвоенен президент на Франция Шарл де Гол винаги е избягвал да говори за операция "Овърлорд". Той самият по онова време се намира в изгнание в Лондон и се опитва да получи признание за своя комитет "Свободна Франция" като единствено легитимно правителство на страната.
Повечето други страни обаче тогава са признавали режима на Виши, сключил примирие с хитлеристка Германия и осъдил задочно генерал Де Гол на смърт за държавна измяна. Де Гол узнава за готвения десант в Нормандия само няколко дни преди началото му. Той така и не успява да преглътне тази обида и в продължение на 20 години отказва да участват в честванията.
Коментар на Ян Валтер за "Дойче веле".
