20 000 българи заявяват, че желаят да работят, но не го правят поради лични или семейни причини и са на социални помощи. Това показва проучване на КНСБ, представено на дискусионен форум "Работно време, извънреден труд и сумирано изчисляване на работното време. Работно време и време, посветено на личния живот и семейството", организиран със съдействието на фондация "Фридрих Еберт".
"Всички тези незаети лица остават на социално подпомагане, разчитат на едни по-ниски пенсии, увеличава се бедността", коментира икономистът Виолета Иванова от КНСБ. По думите й през 2017 г. броят на тези лица е бил 18 000. Според нея това се дължи на липсата на гъвкави форми на заетост и липсата на възможност на съвместяване на личния със семейния живот.
"Това означава, че се губи голям потенциал, защото се увеличават публичните фондове", констатира експертът. Тя каза още, че мъжете изпитват все по-големи трудности при съвместяването на времето за работа и личното време, защото досега в центъра на европейските политики, са жените и възможността те да се върнат по-рано на работа.
В България 41% от работниците казват, че работното време не съответства на семейните и социални ангажименти. За ЕС този дял е средно около 22 на сто. В тази връзка от КНСБ имат предложения за увеличаване на платения отпуск за родителите до навършване на 10 години на детето, вместо сегашните осем, създаване на отпуски за спешни семейни причини, разширяване на кръга лица, които полагат грижи за член на семейството, както и въвеждане на гъвкави схеми на работа, което да става по искане на работника, когато това се налага по семейни причини.
