Неприятностите за германското правителство започнаха още през 2016 г., когато гражданите на Обединеното кралство гласуваха “за” излизането на Великобритания от ЕС. Защото почти никой в Берлин не очакваше, че това ще се случи. Месеци по-късно Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Това също беше много изненадващо. А кулминацията в тази злополучна поредица обаче е предсказуема: следващият британски премиер вероятно ще се казва Борис Джонсън.

Германски политици вече са преговаряли (с Тереза Мей) по сделката за Брекзит, въпреки че изобщо не са си представяли за реалистично напускането на Великобритания. Но все пак Мей идва от сходен политически свят: това е свят, в който дори влиятелните нации доброволно се обвързват в структури и търсят разумен компромис за доброто на всички.

Джонсън и Тръмп с обща мисия

Борис Джонсън има съвсем други представи за света и шокира берлинските политици - точно както Доналд Тръмп. Джонсън, подобно на Тръмп, не дава и пет пари за организации като ЕС, които обвързват голям брой държави. И двамата искат да направят своите нации отново "велики" и "свободни".

Тръмп вече няма търпение да види Джонсън като премиер на Великобритания и се подиграва на Мей, че била твърде отстъпчива в преговорите за Брекзит. Тази седмица критичният към Тръмп и благоразположен към ЕС британски посланик във Вашингтон беше принуден да подаде оставка: негови записки, съдържащи унищожителна критика спрямо Тръмп, бяха изтекли в пресата. Джонсън дори не си помръдна пръста, за да го защити. Явно е, че така подготвя почвата. И отсега вече е ясно: Тръмп ще предложи на британците демонстративно изключителен търговски договор веднага след Брекзит. Той и Джонсън не само се разбират добре, те имат и обща мисия: искат да покажат, че международната политика може да бъде много различна - със сигурност по-различна от тази, на която са свикнали в Брюксел, и най-вече в Берлин.

Духът на 1940-те

Всичко тези планове, разбира се, ще претърпят неуспех и Великобритания ще остане изолирана и бедна. В Германия са напълно сигурни, че това ще се случи и вече злорадстват за момента, в който Джонсън и заблудената половина от британското население ще станат свидетели на този провал. Икономически почти всичко потвърждава тази теза. Но същевременно напълно се пренебрегват историко-психологическите асоциации, на които Джонсън съзнателно служи: духът на 1940-те, когато Великобритания се изправя сама срещу тогавашното германско превъзходство. Биографът на Чърчил, Джонсън, вижда себе си като втори Чърчил, колкото и абсурдно да изглежда това.