Хиляди българи търсят препитание далеч от родното място, но пък не го и напускат. Класацията води северозападната част на страната ни. Там близо 30 хиляди души пътуват всеки ден до друг район, за да работят, показва статистика на Евростат, която обхваща заетите между 20 и 64 години, информират от Нова.

Часове преди изгрев слънце на гарата в Мездра е необичайно оживено. Всички чакат влака за София, за да отидат на работа. "Свикнахме, друг вариант няма като ни съкратиха от работа, трябваше да търсим някъде да работим.. А време остава ли ви за семейството, за близките хора? Много малко, ние сме уморени от път", разказва Мая Тошева.

"Например снощи съм се прибрала в 22,30ч. заради закъснението на влака. Иначе по принцип 21,40 ч. пристига във Враца. Аз съм от Враца. Имам време само за сън, но дори и затова не остава време", споделя Петя Пилякова.

В другия край на Северозапада на колела започва работния ден и на преподавателката Нели Вълкова. Тя е от Берковица, а работното й място е в Монтана. До него пътува всеки ден."6, 30 часа трябва да съм станала и съответно 8,30 или 9 зависи от мястото, където ще пътувам са ми фиксирани часовете. Така че аз, трябва да си пресметна време и за пътуване включително, за да бъда там по график и навреме", обяснява тя.

Вълкова е единственият специалист в Северозапада, който работи с деца, които имат проблем със слуха и говора. Затова и разчитат на нея от близо и далеч. Много често на ден обикаля по няколко общини, за да стигне до всяко дете."Свикнала съм да се справям с тази работа, харесва ми, динамиката, харесва ми това че се срещам с много хора, с колеги, удовлетворяващо е, когато има резултати с децата", допълва преподавателката.

На 60 километра е най-далечната община в която и се налага да пътува, за да работи. Майката на бъдещата първокласничка Вики оправдава всеки изминат километър на учителката, защото вижда успехите на детето си, което родено без да чува. "В детската градина се случват срещите, два пъти в седмицата...дори и в училище тя ще продължи да работи с нея докато не дойде момента да ни каже, че е достатъчно подготвена и няма нужда от нейната помощ", коментира Нина Гелова.

Безработните обаче в региона все по-често отказват да отидат на работа в друго населено място."Независимо, че има постоянни оферти от страна на работодателите, включително със заявените свободни работни места и с информация за осигурен транспорт по които те не желаят да пътуват", заяви Даниела Накова,  директор на Регионалната служба по заетостта в Монтана

А държавата дава пари, за да стимулира хората без работа да пътуват и работят в друго населено място като им плаща част от разходите за път. Ако разстоянието е над 50 км се дава и друга възможност. "Да се премести да живее в другото населено място, където е неговата месторабота като така лицето получава 200 лева месечно за детска градина, детска ясла, квартира", обясни още тя. Към средата на август само в община Монтана са обявени близо 300 свободни работни места, а 12 от тях са с осигурен транспорт.