Братята Христос и Панайотис вървят 30 минути пеша, прекосявайки целия остров Арки, за да стигнат до училището. Всяка сутрин в малкото училище ги посреща учителката Силия Димитрикополу. Момчетата са единствените й ученици.

Първият час е по гръцки език - писане, граматика, пунктуация. Това е важно най-вече за Христос. Момчето е на 7 години и е във втори клас. Брат му Панайотис е по-голям и би трябвало да учи в гимназия, но тук такава няма.

На малкия гръцки остров няма магазини, нито пък някакви служби. Даже лекар и връзка с интернет няма. Но островчето си има училище, а единствените ученици в него са братята Христос и Панайотис.

„Тук съм си като у дома с децата, а не като учителка в училище. Отношенията ни са много близки. Всеки ден споделяме чувствата си“, казва Силия. Силия казва,  че е много важно да подготви двамата си ученика за живота отвъд острова.

И тъй като всички учебници са съобразени с даденостите на градския делник, Силия с много търпение обяснява на двамата си ученици как човек се вози в автобус или как функционират светофарите.

Христос и Панайотис слушат внимателно.

„Нямам съученици, но пък си имам братя и сестри. У дома играем заедно, а с малкия ми брат ходим и на училище. Двамата се занимаваме много добре“, казва Панайотис.

Голямото междучасие продължава 20 минути. Тук няма училищен звънец.

Силия залага много на игри като баскетбола, защото насърчават работата в екип. Но тук това е невъзможно, защото няма как да се образуват отбори.

„Виждам, че са щастливи и доволни, но от друга страна ме натъжава, че са сами. Знам, че двамата биха са чувствали отлично в едно училище с много съученици“, споделя учителката пред камерата на DW. Следобедните часове е време за импровизираната родителска среща в дома на двамата братя. 12-годишният Панайотис би трябвало да учи в гимназия, обяснява Силия, но за целта той трябва да отиде с кораб до съседния остров.

За 30-те обитатели на острова единствената връзка с континенталната част на страната е кораб, който идва 4 пъти седмично.

Тук няма нито лекар, нито някакви служби. Хората живеят от риболов и овцевъдство. Доходите им са оскъдни.

Младата учителка идва от Атина и е тук само за 1 година.

„Имам усещането, че живея в някаква паралелна Гърция, която е напълно откъсната от градската част на страната. Там изобщо си нямат понятие как оцеляват хората в отдалечените региони, при какви условия живеят и какви препятствия трябва да преодоляват“, казва Силия.

На следващия ден двамата ученици се отправят на екскурзия из острова за часа по география. Правят снимки и географска карта за туристите.

Понякога учителката се учи от учениците си - как се лови риба, например.

Скоро обаче всичко това няма да го има, защото островното училище ще бъде затворено, след като и Христос го напусне. На остров Акри няма по-малки деца от него.

източник:dw.com