Окисляването на океана може да доведе до масово измиране на морския живот. Това са разкрили вкаменелости отпреди 66 млн. години, съобщава "Гардиън".

Ключово въздействие на днешната климатична криза е, че моретата отново стават по-кисели, тъй като те абсорбират въглеродни емисии от изгарянето на въглища, петрол и газ. Според учените последното изследване е предупреждение, че човечеството рискува потенциална "екологична гибел" в океаните, които произвеждат половината от кислорода, който дишаме.

Изследователи са анализирали малки черупки от миди в утаечен слой, наслоил се малко след като гигантски метеорит е ударил Земята, унищожавайки динозаврите и три четвърти от морските видове. Химическият анализ на черупките е показал рязък спад на pH на океана през столетието до хилядолетието след удара.

Това е показало, че метеоритното въздействие е направило океана по-кисел, ефективно разлагайки варовиковите черупки на много видове. Мащабната вулканична активност също се смята за възможен виновник, но това се е случило през много по-дълъг период.

Океаните са се окислили, защото метеоритът е оказал въздействие върху изпарените скали, съдържащи сулфати и карбонати, причинявайки отделянето на сярна киселина и въглеродна киселина. Масовото измиране на растенията на сушата след удара също е увеличило въглеродния диоксид (CO2) в атмосферата.

"Ние показваме, че окисляването на океана може да ускори екокатастрофата", изтъква Михаел Хенехан от германския изследователски център за геоложки науки GFZ в Потсдам, който е ръководител на изследването, допълвайки: "Преди имахме идеята, но не разполагахме с емпиричното доказателство."

Изследователите са установили, че pH е спаднал с 0,25 pH единици в 100-1000 години след удара на метеорита в Земята. Възможно е да е имало дори по-голям спад на pH в десетилетието или две след удара, а учените изследват други утаечни слоеве в още по-фини детайли.

Хенехан отбелязва: "Ако 0,25 е било достатъчно за масово измиране, трябва да се притесняваме." Изследователите изчисляват, че pH на океана ще спадне с 0,4 pH единици до края на този век, ако въглеродните емисии не бъдат спрени, или с 0,15 единици, ако глобалното повишаване на температурата е ограничено до 2 градуса.

Хенехан изтъква: "Можем да смятаме (окисляването) като нещо, за което да се тревожим за нашите внуци. Но ако наистина то стигне до същото окисляване, както по време на метеоритния удар, тогава говорим за ефекти, които ще продължат за целия живот на нашия вид. Изминали са стотици хиляди години, преди въглеродният цикъл да се върне към нормалното си състояние."

Изследването, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, анализира седименти, които Хенехан е срещнал случайно, по време на конференция с полеви изследвания в Холандия. Седиментите, които хвърлят светлина върху момента на удара, се намират в пещери, които са били използвани от хора, укриващи се от нацистите през Втората световна война. "Това беше голям късмет", отбеляза Хенехан.