"Flextension" (гъвкаво удължаване) гласи приетата от ЕС в понеделник нова формула за второто поред отлагане на срока за Брекзит. Тя дава на британците възможността да напуснат Общността и преди 31 януари 2020 година, когато е крайният срок за това, и по-точно - на всяко първо число от месеца веднага щом парламентът в Лондон приеме и ратифицира договора с Брюксел за излизане от ЕС.
Засега остава неясно дали това решение ще окуражи премиера Борис Джонсън за нови дръзки действия, или ще му покаже, че се намира в безизходица. Макар търпението в Брюксел и в другите европейски столици вече да е почти изцяло изчерпано, европейците се намират в комфортната ситуация да наблюдават развитието на драмата, без да носят вина за крайния резултат.
Междувременно Борис Джонсън претърпя още едно тежко поражение в Долната камара на парламента: депутатите-лейбъристи се въздържаха от глас, така че не беше постигнато необходимото мнозинство от 2/3, за да се свикат предсрочни парламентарни избори още преди Коледа. Не свърши никаква работа и атаката на премиера Джонсън срещу най-голямата опозиционна партия, че се страхувала от присъдата на избирателите, нито пък уверението му, че времето на този парламент било изтекло. Лейбъристкият лидер Джереми Корбин остана невъзмутим.
Лейбъристката партия – в отчаяна ситуация
С това си навлече гнева на премиера: Джонсън заяви, че е крайно време лидерът на опозицията "да разкара ръждясалия си Трабант от кръстовището, за да не блокира повече прогреса" - с което очевидно намекваше за предишните връзки на Корбин с Източна Европа. Британският премиер обаче явно не е знаел, че трабантите са от пластмаса, поради което не ръждясват.
Факт е обаче, че Лейбъристката партия се намира в криза и от седмици насам нейната популярност се свлича – междувременно доверието към нея е с 10% по-ниско от това към торите. Лидерът Джереми Корбин също не може да се мери с рейтинга на Джонсън - въпреки неодобрението за премиера от страна на много британски избиратели. Лейбъристите, ръководени от Корбин, се намират в твърде отчаян ситуация, поради което се опитват да отложат новите избори колкото се може по-дълго.
След поредното си поражение, премиерът Джонсън още днес (29.10) смята да предложи нов проектозакон, с чиято помощ би могъл да прокара предсрочни избори и с обикновено мнозинство. За приемането му той разчита на подкрепа от двете по-малки опозиционни партии - либералите и Шотландската национална партия (SNP), които също са за предсрочни избори. Заедно с гласовете на консерваторите това би могло да стигне за мнозинство.
Мотивацията на двете партии обаче е диаметрално противоположна на тази на Джонсън: те искат законът за Брекзит да бъда изваден от дневния ред, за да са сигурни, че британският премиер няма да се изкара герой, който успешно е изпълнил поръчението, дадено от гласоподавателите. Либералите са проевропейски настроени и искат да предотвратят напускането на ЕС. По подобен начин стоят нещата и при шотландската SNP: на референдума през 2016 г. шотландците гласуваха срещу Брекзит, те искат да останат в ЕС и вече готвят нов референдум за независимост. Актуалните проучвания показват, че близо половината от населението на Шотландия би гласувало за напускане на Обединеното кралство.
Джонсън обаче няма да получи безвъзмездно тази помощ от опозицията: SNP, например, иска на изборите да могат да участват също и 16- и 17-годишните избиратели, както и гражданите на другите държави от ЕС. А това би наклонило силно везните в посока към проевропейските партии. Как британският премиер ще излезе от тази задънена улица, засега не е ясно. Той би трябвало да направи достатъчно отстъпки, ако иска да насрочи нови избори още преди Коледа.
Предсрочни избори на всяка цена?
Намерението на Джонсън да иска предсрочни избори на всяка цена крие за него и огромни рискове. Вярно е, че консерваторите водят в обществените нагласи, но социологическите проучвания неведнъж са допускали и сериозни грешки през последните години. Като цяло британската избирателна система прави прогнозите много трудни. А едно договаряне между лейбъристите и либералите в определени избиратели райони може допълнително да затрудни предвижданията.
Отделно от това около половината от британските избиратели към момента изглежда още не са решили как да гласуват. И е трудно да се прецени дали те няма да накажат Борис Джонсън затова, че не изпълни обещанието си да изведе страната от ЕС най-късно на 31 октомври. Някаква роля могат да изиграят също така и предстоящите коледни празници: не е ясно дали британските избиратели няма да реагират гневно на това, че традиционното коледно спокойствие ще им бъде отнето и заменено с една отровна предизборна кампания.
източник:dw.com
