Големите ледени "шапки" на земята в района на Гренландия и Антарктика се топят 6 пъти по-бързо, отколкото в началото на 90-те години, и причината за това е затоплянето на глобалния к лимат
Подробен преглед на сателитните данни от двата полюса показва, че от 1992 г. до 2017 г. на двете места са изгубени 6.4 трилиона тона лед. Това е достатъчно, за да се повиши нивото на световния океан с почти 2 см. "Приносът" на Гренландия е по-голям - около 10.6 мм от повишеното ниво се дължат само на топенето там.
Данните са от нов доклад, представен в две статии на списание "Нейчър" (Nature), и той е поредното потвърждение за най-лошия сценарий за развитието на глобалния климат според Панела за климатични промени.
"Това не е добра новина", казва пред Би Би Си професор Андрю Шепард от Университета на Лийдс. "Днес ледените шапки допринасят за около една трета от повишаването на морското равнище, докато през 90-те години този дял бе значително по-малък - едва около 5%. Това са важни признаци за това какво ни очаква в бъдеще, за заливането на крайбрежни райони и за ерозия на почвите."
Шепард ръководи проекта Ice Sheet Mass Balance Intercomparison Exercise (Imbie), в който е изработен докладът. "Каквито и планове за защита на крайбрежните зони да се правят в момента, те трябва бързо да бъдат завършени и да се започне работа", допълва той.
През 2014 г. заключението от компютърните модели на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) бе, че в краяна века глобалното морско равнище може да се повиши с 53 см. Изследването на Imbie добавя към тази прогноза още 17 см.
Това означава, че към 2100 г. около 400 милиона души на планетата ще са в риск от наводнения, казва още Шепард.
През 90-те години двата изследвани района са губели около 81 млрд. тона лед, към 2010 г. те са вече 475 млн. т.
