Сайтът The Conversation представя коментара по темата на човек, учил за лекар в Куба, Рич Уорнър (Rich Warner), в момента докторант в английския Университет Ръскин. Това е поглед на вътрешен човек, който има впечатления за здравната служба на Куба от първа ръка.

В кубинската здравна система, родена от революционната социалистическа идеология на Кастро, достъпът до здравни грижи се смята за основно право на гражданите на страната. Тя се фокусира силно върху превантивната медицина и върху това, услугите от най-прост преглед до най-сложната операция да са безплатни. Стоматологичната помощ и дори домашните посещения от лекарите, всичко е обхванато от системата.

Карибският остров има статистики за здравето, които подкрепят тази на пръв поглед безупречна система:

• процентът на детската смъртност е 4,2 на хиляда раждания (в сравнение с 3.5 на хиляда във Великобритания и 6.9 в САЩ),
• средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 81 години за жените (наравно с показателите за Великобритания)
• съотношението лекар : пациент е един на 150, което надминава много от развитите нации (съотношението във Великобритания е 2,8 лекари на 1000 пациенти),

Не е изненада, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун приветства здравната система на Куба като "модел за много страни".

"Но дали всичко това не е просто пропаганда? Не, аз имах възможността да прекарам седем години в Куба като студент по медицина и да видя позитивите и негативите на тяхната здравна система." - коментира Рич Уорнър.

Мисии на здравеопазването

"Като гражданин на САЩ, винаги съм се учудвал как кубинците постигат толкова много с толкова малко. Професионализмът и скромността на здравните работници са похвални", отбелязва Уорнър.

Лекарите в Куба получават нищожни заплати (около 64 долара на месец) и често са претоварени, защото хиляди техни колеги са изпратени в страни като Венецуела и Бразилия, за да участват в здравни мисии.

"Освен това, те правят всичко това, въпреки липсата на съвременни диагностични технологии и се налага да чакат със седмици да стигне до болниците им основно оборудване за процедури, които понякога трябва да се извършват без електричество и течаща вода. Но все пак намират сили да преодолеят тези препятствия и предизвикателства, за да предложат услуга, достойна за похвала" - добавя американският лекар.

Кубинските лекари казват, че са станали лекари, защото имат нужда да помагат на другите. Това е едно от първите неща, на които се обучават в тамошните медицински училища.

Въпреки тази благородна нагласа, парите са голям проблем на кубинския модел. Правителството харчи около 300- 400 долара на човек всяка година в областта на здравеопазването, но печели около 8 милиарда долара на година в резултат на отвъдморските медицински мисии. Трудно е да се каже къде се инвестират тези пари.

Много лекари избират да участват в тези мисии, тъй като заплатите са много по-високи, отколкото ако останат у дома. Изпращането на хиляди лекари в чужбина, въпреки че е похвално, поставя вътрешната система под напрежение. С по-малко лекари и специалисти в страната опашките в болниците и клиниките стават по-дълги, а чакането се увеличава многократно.

Заради това лекарите имат повече работа, стрес и ограничени ресурси. На един пациент може да му се наложи да пътува до друга област, за да посети специалист, защото по-близкият му е изпратен във Венецуела. Това може да е причината да се обучават много повече медицински специалисти в момента в цяла Куба, за да се запълни празнината, оставена от тези, изпратени по целия свят.

Търговското ембарго на САЩ

Здравната инфраструктура също изисква сериозно внимание. Някои клиники и болници отчаяно се нуждаят от ремонт и има спешна нужда от по-модерно медицинско оборудване и редовен достъп на електричество и вода. Вината за тези проблеми обаче може да не е единствено на кубинското правителство, защото търговското ембарго на САЩ също има пагубен ефект, подчертава Уорнър. Медицинско оборудване се налага да бъде закупувано от много далеч, например Китай, вместо САЩ.

С всички тези трудности, страната продължава да поставя ударение върху първичната здравна помощ и превенцията, което може да е ключът към успеха й, коментира Уорнър.

"Куба продължава да предлага стотици стипендии всяка година на чуждестранни студенти включително и на такива от САЩ, какъвто е случат на Рич Уорнър. Това е обикновено възможност за студенти от семейства с ниски доходи, които не могат да си позволят да следват медицина в своите страни. Школата "Escuela Latinoamericana de Medicina" (Латиноамериканско училище по медицина) е едно от най-големите медицински училища в Западното полукълбо, с хиляди студенти от повече от 100 различни страни.

"Кубинската здравна служба издържа теста на времето. Тя създаде конкурентоспособни в световен мащаб биотехнологии и фармацевтични индустрии. Тя предоставя на чужденец като мен възможност да уча безплатно, докато много от колегите ми са потънали с хиляди долари дългове, за да учат в медицински училища в САЩ.

Тя не връща хора, нуждаещи се от лечение, заради социално-икономическото им състояние. Тя гарантира, че заради една операция на сърцето няма да задлъжнеете за цял живот. Това е система, която служи на хората. Да, тя има недостатъци и трудности, които трябва да се коригират, но тя не е просто пропаганден инструмент на властите, обобщава Рич Уорнър.

Информация: Наука OFF News

VBM