Наистина съзнанието на съвременния човек се затруднява да приема тази проява на „милост“ в двете най-известни европейски столици. Една добре измита плевня, двеста сандъка във вид на ковчези – това е приютът, описан от Оруел.
Сандъците буквално са ковчези – изработени са от дъски по размерите на средно човешко тяло. Този разкош е бил предоставян на бедните граждани от благотворителната организация „Армия на спасението“.
От 500 години носят предпазни маски за лице в Лондон! (СНИМКИ)
Колкото и мизерни да са, приютите за бездомни са спасили немалко народ. Обикновен работник по пътищата, копач на канали, общ работник – всички те биха си загубили работата, ако нямаше къде да преспят. А началото на 19 век е ознаменувано от непрекъснат поток селяни, предлагащи работната си ръка срещу хляб – хляб, който вече са нямали в селото си.
Ковчезите за преспиване са били наистина уникални и като идея, и като конструкция. В такава спалня човек е трябвало да лежи по гръб. За най-студените дни им се полагало парче брезент, с което да се завият. Но ако спящият се събудел и искал да се измъкне от ковчега си, нямало как да стане: ковчегът на съседа му бил плътно допрян, така че трябвало да стъпи върху тялото на другия.
На сутринта „наемателите“ получавали закуска – парче хляб и мъничко сирене. Разкош. Това за разкоша не е ирония, защото имало и приюти не за четири, а за по два пенса. Там нямало даже ковчези, а просто една дълга пейка, на която наемателите с връзвали с въже, за да не паднат през нощта, ако изобщо успявали да заспят.
Може и да изглежда отвратително и нехуманно, но това било все пак опит да се внесе някакъв милосърден елемент в онова сурово време. Другият вариант бил още по-лош – заспиване на тротоар, завит с вестници. Така заспал, нямало никаква гаранция, че ще се събудиш. НОВИНИ ЛОНДОН
