Измамите с така наречената „кукла“, бяха редовно практикувани в началото на 90-те години у нас от уличните чейнчаджии, които бяха честа гледка в почти всеки по-голям български град.
Да се върнем на историята за брилянтите обратно в Лондон където, двама сръбски граждани (по-късно установени, като Кристоф Станкович и Микаел Йованович) се е представили за богати бизнесмени, търговци на диаманти от Русия и както приляга на „богати“ търговци започнали да търсят контакти в британската столица със собственици на луксозни бижутерии с цел да закупят на едро голямо количество скъпоценни камъни за своите магазини.
В Лондон има едно златно или в случая по-правилно би трябвало да се каже – диамантно правило, известно на всеки един нашенец живеещ тук и то е, че работа, пари и бизнес не се отказват, а и на богати хора готови да се разделят с огромни суми пари е грях да не се обърне нужното внимание, явно воден от същите правила не след дълго на въдицата на двамата сърби се „закача“ Никълъс Уейнрайт, честен и почтен собственик на мащабен семеен бижутерски бизнес, основан от предците му през далечната 1798 година.
„Богатите руснаци“, които всъщност били сърби и не чак толкова богати, че да пазаруват на едро, а най-вероятно и на дребно диаманти, договорили професионално и както приляга на мастити сарафи, цели седем едри диаманта на стойност над 20 милиона паунда.
Естествено те го направили така, че оставили внушението в Никълъс Уейнрайт, че сделката за него е изключително печеливша и при продажбата на ценната му стока, той ще успее да направи сериозна печалба, която нормално не би могъл да прибави към банковата си сметка.
В този момент, както става обикновено в тези истории възниква малък проблем, който мнимите собственици на диамантен бизнес в Русия се оказало „съвсем случайно“ че има как да разрешат, разбира се изцяло за тяхна сметка.
Проблемът за който измамниците трябвало да се погрижат е проверката на камъните и потвърждение от специалист на който вярват, че те са истински преди да направят плащането чрез банков трансфер директно в сметката на продавача. На което разбира се, нищо неподозиращият честен бизнесмен Никълъс Уейнрайт се съгласил без да се чуди.
То и реално или поне така изглеждало, че нямало какво да губи, защото те се договорили да изпратят до магазин “Boodles” собственост на г-н Уейнраийт, специалист, който да погледне за бързо диамантите и да уведоми купувачите дали всичко е наред с тях след което двамата измамници заявили, че ще направят банков трансфер на стойност ни повече, ни по-малко от 4 200 000 милиона британски лири.
Именно тук в схемата на сърбите Кристоф Станкович и Микаел Йованович се включва румънската гражданка, която живеела в Париж и била на 60 години. Дамата изглеждала наистина достолепно и се държала, като абсолютен професионалист в областта и никой не би се усъмнил в легитимността и професионализма и, имено така я описва потърпевшия пред разследващите полицай по-късно.
Та в уреченият ден и час госпожа Лулу Лакатос се появила в магазина, тя била представена само като Анна на очакващият я с нетърпение Никълъс Уейнрайт. Щом я видял той още повече се успокоил в края на краищата, какво можела да му направи една жена на около 60 годишна възраст добре сложена и стилно облечена в охранявания му магазин в центъра на Лондон?
Анна или по точно Лулу Лакатос, проверила внимателно диамантите приготвени за продажба, които били отделени в специална кожена чантичка (кесия) използвана от повечето търговци за тази цел, огледала ги добре и не след дълго набрала фалшивите купувачи по мобилния си телефон и им съобщила, че всичко е наред и сделката може да се осъществи.
След това върнала обратно ценните диамантни в специалната кожена кесия за съхранение, разменила по няколко приятелски думи със собственика на магазина, обсъдили за кратко и няколко известни камъка, които наскоро били изтъргувани на търг и си тръгнала.
Господин Уейнраийт, останал доволен, а и кой ли би могъл да не бъде, след очакваната всеки момент многомилионна печалба и професионалният на моменти леко интимен разговор с привлекателната специалистка Анна, който събудил позаспали спомени в 70-се годишния Никълъс.
Всъщност лондонския бизнесмен вече се бил разделил с диамантите и бил с едни 20 милиона паунда по-малко богат, „по-малко богат“ защото не би могло да се каже „по-малко беден“ за търговец на диаманти.
Ловката и симпатична Анна, докато разговаряла с г-н Уейнрайт успяла да подмени специланата чантичка в която били отделени за продажба 7-те диаманта на стойност 4,2 милиона паунда с абсолютно същата, която предварително донесела с нея.Останалото свършил чарът и позахласналия се в мимолетен флирт Никълъс.
Цялата тази история беше разказана днес в съдебната зала от прокурорът по делото Филип Скот. В момента съдебният процес срещу обвиняемите е в ход, а присъдата им се очаква в началото на следващата седмица. НОВИНИ ЛОНДОН
