Почина основният заподозрян за убийството на Георги Марков, съобщи австрийската национална информационна агенция АПА.
Италианецът с датски паспорт Франческо Гулино е бил открит мъртъв в жилището си в австрийския град Велс от свой приятел.
Лекар е потвърдил смъртта на 75-годишния бивш таен агент.Полицията съобщи, че няма никакви улики за насилствена смърт.
Гулино, който от 2010 г. се занимавал с търговия с антики във Велс, винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва АПА.
Кой е Георги Марков?
Георги Иванов Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил в условията на социалистическа България и в емиграция (от 1969 г. до смъртта му през 1978 г.).
На 7 септември 1978 г. следобед Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със „случаен“ минувач на моста Ватерло, за който разказва на колегата си Теодор Лирков, а по-късно и на съпругата си Анабел.
Писателят заявява, че усетил убождане, обърнал се и видял отдалечаващ се човек, който взел такси и изчезнал.
Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е бил случаен, а срещу него е извършено покушение с някакво оръжие, може би замаскирано като чадър, с което в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин.
Същата нощ здравословното състояние на Марков се влошава и той не е в състояние да застъпи първа смяна в редакцията рано сутринта на 8 септември.
През деня той вдига температура, изпитва пристъпи на гадене и повръщане и вечерта извиканият общопрактикуващ лекар препоръчва хоспитализация.
Писателят е приет в болницата „Сейнт Джеймс“ със съмнение за отравяне на кръвта. Той е в съзнание и повтаря разказа си за инцидента пред лекарите, но направената рентгенова снимка не дава основание за съмнение за наличие на чуждо тяло в бедрото му.
Поради разказа на Марков е уведомена полицията и в болницата е изпратен следовател. На пациента е поставена диагноза грип или вирусна инфекция, но въпреки провежданото лечение Марков развива нестабилност на кръвообращението, кръвното му налягане пада много ниско, сърдечната дейност става нерегулярна и той е преместен в интензивно отделение.
На 9 и 10 септември състоянието му постоянно се влошава, той изпада в безсъзнание и вечерта на 10 септември настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност, отоци и картина на неконтролируем шок. На 11 септември сутринта Георги Марков умира.
Гробът на Георги Марков е в двора на църквата „Света Кандида и Светия Кръст“ в Уайтчърч Каноникорум (Whitchurch Canonicorum), Дорсет.
Разследването:
Веднага след смъртта на Марков полицията преквалифицира случилото се като „убийство“ и започва официално разследване.
Лекуващите лекари са разпитани, документацията подробно прегледана и като най-вероятна диагноза се оформя септичен шок, за чието лечение са предприети коректно всички адекватни и необходими терапевтични мерки.
Според интервюта на д-р Райли, имайки предвид симптомите и неповлияването им от стандартно лечение, той е допускал отравяне, но от вид змийска отрова.
Извършена е аутопсия, при която на мястото на убождането е намерена сачма с диаметър 1.70 mm, изработена от сплав 90% платина и 10% иридий. В сърцевината на сачмата има кухина с обем 0.2 mg, която комуникира с повърхността посредством два канала с диаметър 0.35 mm, пробити под ъгъл 90 градуса.
Първоначално не е установено вещество в кухината. Последващи изследвания на подобна сачма, използвана срещу Владимир Костов в Париж десет дни преди покушението срещу Марков, установяват следи от рицин, а отворите вероятно са били запушени със субстанция, която се топи при температурата на човешкото тяло.
След пълното разтопяване на запечатващото вещество рицинът влиза в кръвта и нищо от двете субстанции не е откриваемо.
Ако обаче по някаква причина „запушалката“ е повредена – както е в случая с Костов, който оцелява, прониква само част от отровата и става възможно да се открият следи.
В случая на Марков заключението за вида на използваната отрова се базира само на косвени доказателства, тъй като нито по сачмата, нито в тялото му е открит рицин, но той отговаря като количество, способно да причини смърт.
Тъй като по онова време не е известен антидот срещу него, дори и докторите да са знаели с какво е отровен Марков, не са можели да го спасят.
Официалното заключение на британския съдебно-медицински експерт, публикувано през януари 1979 г., определя смъртта на Георги Марков като „убийство с използване на отровата рицин“
Случаят се запомня като „Убийството с чадъра“ поради разказа на Марков, раздухан от пресата, но в случая с Костов няма чадър, а вероятно е използвано специално изстрелващо оръжие.
Преди този последен и успешен опит е имало подготовка за два други опита за убийство на Марков, за които е предупреден навреме. НОВИНИ ЛОНДОН - информация Уикипедия.
