Напрежението в Близкия изток продължава да предизвиква верижни реакции в световен мащаб, засягайки пряко военната логистика, дипломацията и икономическите прогнози.

Кралският флот в движение

Обединеното кралство предприе дългоочаквани стъпки за засилване на присъствието си в конфликтната зона. Разрушителят HMS Dragon отплава от Портсмут, насочвайки се към Източното Средиземноморие. Изпращането на кораба, който е един от най-модерните за противовъздушна отбрана в света, идва след критики за първоначалното забавяне на британската реакция, особено след като бази на RAF в Кипър станаха мишена на атаки с дронове по-рано този месец.

Британският министър на отбраната подчерта извънредните усилия на екипажите, отбелязвайки, че шестседмична подготовка е била компресирана само в шест дни. Паралелно с това продължава и подготовката на огромния логистичен кораб RFA Lyme Bay, който също е в състояние на повишена готовност, предоставяйки на Лондон възможност за провеждане на мащабни евакуационни или хуманитарни операции, ако ситуацията го наложи.

Разнобой във Вашингтон и размяна на заплахи

Докато американският президент продължава да излъчва сигнали за скорошен край на военната кампания, реториката от Пентагона остава безкомпромисна. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви категорично, че войната ще приключи само когато "врагът бъде напълно и решително победен", подчертавайки, че това ще се случи "по наш график и по наш избор". Той отхвърли паралелите с дългогодишните кампании от миналото, уверявайки, че настоящата администрация няма да допусне "безкрайни мисии" в стил Ирак.

В същото време обаче, Хегсет повтори ултиматума на Белия дом, че всеки опит на Иран да блокира износа на петрол през Ормузкия проток ще бъде посрещнат със "смърт, огън и ярост". Отговорът от Техеран не закъсня – висшият съветник Али Лариджани предупреди американския президент "да внимава да не бъде елиминиран самият той". Това словесно ескалиране съвпада с информациите, че САЩ вече са поразили над 5000 цели и са потопили повече от 50 ирански военни кораба, което драстично е намалило честотата на ракетните атаки към Израел и Залива.

Европейски притеснения и дипломатически маневри Липсата на ясна стратегия за изход от кризата предизвиква растящо безпокойство сред ключовите европейски съюзници. Канцлерът на Германия открито изрази загриженост, подчертавайки, че няма съвместен план за "бърз и убедителен край" на войната. Германският лидер предупреди за опасностите от "война без край" и подчерта, че светът се нуждае от стабилен Иран като част от регионалната сигурност, предупреждавайки за тежки последици за енергийните доставки и миграцията, ако териториалната цялост на страната бъде разрушена.

На този фон, Русия се опитва да капитализира дипломатически. Президентът Владимир Путин проведе телефонни разговори както с американския президент, така и с иранския държавен глава Масуд Пезешкиан, предлагайки се като посредник. Анализаторите отбелязват, че удължаването на конфликта носи икономически и геополитически дивиденти на Москва, отклонявайки вниманието от войната в Украйна и увеличавайки стойността на руския петрол.

Икономическият удар върху домакинствата

Въпреки временното успокояване на борсовите цени на петрола (които се върнаха към нива около $90 за барел), икономическите последици от кризата вече се усещат. Британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) предупреди, че първоначалните очаквания за спад на инфлацията няма да се сбъднат.

Вместо това, заради скока в цените на горивата, общата инфлация във Великобритания вероятно ще се задържи на нива около 3% до края на годината. Основният удар върху домакинствата ще дойде от очакваното повишение на сметките за енергия през лятото, като OBR подчертава, че държавата вече не разполага с финансовия ресурс за мащабни пакети за подпомагане, подобни на тези по време на енергийната криза след началото на войната в Украйна.

Разминаванията в комуникацията на американската администрация стават все по-очевидни, докато Европа открито изразява притеснения, че истинският печеливш от конфликта в Близкия изток може да се окаже Русия.

Хаос в посланията на Вашингтон

Само часове след като президентът Доналд Тръмп намекна, че войната "ще приключи съвсем скоро", министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи изявление от Пентагона, което звучи в различен тон. Хегсет заяви категорично, че американската армия "няма да отстъпи, докато врагът не бъде напълно и решително победен", и подчерта, че краят на операцията ще настъпи "по нашия собствен график и по наш избор". Той отхвърли паралелите с дългогодишните кампании от миналото, заявявайки: "Това не е 2003 година.

Нашето поколение войници и този президент няма да допуснат подобни безкрайни мисии." Въпреки твърдия тон на Пентагона, международните анализатори все по-често разчитат действията на Тръмп като търсене на бърз изход (т.нар. "off-ramp") заради страха от икономическите последствия и скока в цените на горивата преди междинните избори. Според анализатора на Sky News Доминик Уагхорн, Техеран се нуждае просто да "издържи", за да обяви победа, тъй като основната цел на САЩ и Израел за смяна на режима изглежда непостижима. От своя страна, израелският премиер Бенямин Нетаняху прехвърли отговорността върху самите иранци, заявявайки, че свалянето на "игото на тиранията" зависи от техните собствени действия.

Скритата роля на Русия

На дипломатическия фронт, Кремъл официално предложи да посредничи за намаляване на напрежението, след като Владимир Путин проведе телефонен разговор с Доналд Тръмп. Говорителят Дмитрий Песков потвърди, че руските предложения са на масата, но остават конфиденциални. Тази "умерена" публична позиция на Москва обаче буди сериозни подозрения в Европа.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста заяви пред посланиците на ЕС в Брюксел, че до момента Русия е "единственият победител" в този конфликт. Според Коста, скокът в цените на енергоносителите осигурява на Москва свежи ресурси за финансиране на войната в Украйна. Освен това, отклоняването на западни военни мощности към Близкия изток и изместването на глобалното медийно внимание облагодетелстват пряко руските позиции на украинския фронт. Съществуват и неофициални доклади, че въпреки призивите си за мир, Русия тайно подпомага Иран с разузнавателна информация срещу американските сили.

Забавяне на атаките и размяна на заплахи

На терен се наблюдава леко забавяне в темпото на иранските атаки срещу Израел и държавите от Залива. Въпреки че през нощта и сутринта сирени прозвучаха в Дубай, Бахрейн и Израел, честотата на ракетните удари е намаляла. Според кореспонденти в региона, това може да се дължи както на изчерпване на арсенала, така и на тактическо решение за пестене на ресурси. Забавянето на атаките обаче не означава смекчаване на тона. В отговор на заплахата на Тръмп, че ще удари Иран "двадесет пъти по-силно", ако блокира петролните доставки, високопоставеният ирански съветник Али Лариджани отговори със собствена заплаха, предупреждавайки американския президент "да внимава да не бъде елиминиран самият той".

Докато дипломатическото напрежение расте, Обединеното кралство предприема реални и мащабни стъпки за защита на своите граждани в региона на конфликта.

Министерството на отбраната в Лондон потвърди официално, че подготвя втори военен кораб за разполагане в Източното Средиземноморие. Огромният логистичен кораб на Кралския флот (RFA Lyme Bay) е приведен в състояние на повишена бойна готовност. Той е оборудван с медицински заведения на борда си и има капацитет за участие в мащабни хуманитарни и спасителни операции.

Снимка: MoD (Британското министество на отбраната)

Анализатори по сигурността отбелязват, че това позициониране създава реална възможност за първата голяма британска евакуационна мисия по море от 2006 г. насам (когато флотът изведе британци от Ливан). Очаква се корабът да бъде използван за евакуация на граждани от Залива или Ливан, действайки в координация с мащабната френска армада, която вече е в региона. Отделно се очаква утре да отплава и разрушителят HMS Dragon.

Междувременно, след необичайна деветчасова пауза, иранската армия възобнови ракетния обстрел. Нова серия балистични ракети бе изстреляна към Израел тази сутрин, като иранските военни заявиха, че целта са рафинерии и складове за гориво в град Хайфа. Според военни експерти, предишното затишие може да е било индикация за изчерпване на ракетния капацитет, но по-вероятният сценарий е тактическо пестене на арсенала с цел удължаване на конфликта.

На този фон израелският посланик във Франция обяви, че страната му изпреварва графика си за постигане на военните цели, сред които е отслабване на режима в Техеран. Той обаче бе категоричен, че Израел няма намерение да преговаря за край на войната в Ливан, докато групировката Хизбула не бъде напълно разоръжена.

Рязката промяна в позициите на Белия дом относно очакваната продължителност на военната кампания предизвиква въпроси сред анализаторите, докато паралелно с това Израел разширява обхвата на своите операции на северния фронт.

Изявлението на президента Доналд Тръмп, че военните цели са почти изпълнени и конфликтът ще приключи скоро, представлява сериозен обрат спрямо досегашната комуникация на американската администрация. Хронологията на официалните изказвания показва съвсем различна първоначална стратегия.

Само преди седмица, на 2 март, прогнозите на Вашингтон сочеха продължителност от четири до пет седмици, като министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че президентът разполага с пълната свобода да определя времевата рамка. На 5 март реториката се втвърди допълнително, като Хегсет обяви, че САЩ едва сега започват да се бият решително, а изтекли доклади показаха, че американското централно командване е поискало допълнителни разузнавачи за период от поне 100 дни. Дори в петък, 6 март, говорителят на Белия дом Каролин Лийвит поддържаше тезата за кампания, която ще отнеме между четири и шест седмици.

Междувременно военните действия на израелската армия продължават с пълна сила. Израелските отбранителни сили потвърдиха приключването на нова серия от прецизни удари на територията на Ливан.

Тези атаки са били насочени конкретно срещу финансовата инфраструктура на свързаната с Хизбула асоциация Ал-Кард Ал-Хасан, чиито клонове в южната и източната част на страната бяха поразени и миналата седмица. В допълнение, израелските военни издадоха официално предупреждение за евакуация на жителите в районите около река Литани, което е ясен сигнал за предстоящи нови военни маневри в тази специфична гранична зона.

Докато редица държави отчитат логистични успехи в извеждането на своите граждани от конфликтната зона, дипломатическото напрежение между Вашингтон и ключовите му арабски съюзници се покачва поради липса на предварителна координация.

Външното министерство на Китай обяви днес, че Пекин е успял успешно да репатрира 10 000 свои граждани от Близкия изток. Операциите са обхванали Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия. Тази ефективност контрастира с логистичните трудности, които изпитаха някои западни държави в първите дни на кризата. Първите правителствени чартърни полети за репатриране във Великобритания и Германия пристигнаха едва на петия ден от началото на конфликта.

По оценки на британското правителство първоначално около 300 000 британци са били блокирани в региона заради масово отменени търговски полети. Към момента външното министерство в Лондон отчита, че близо 37 000 британски граждани са се прибрали безопасно от 1 март насам, като са планирани допълнителни евакуационни полети.

На този фон се появяват сериозни пукнатини в отношенията между САЩ и държавите от Залива. Дипломатически източници споделят пред агенция Ройтерс, че арабските партньори изпитват сериозно разочарование от начина, по който Вашингтон ръководи военната кампания.

Основното недоволство произтича от факта, че те не са получили предварително предупреждение за първоначалния американски удар на 28 февруари. Това ги е оставило неподготвени за ответната вълна от ирански дронове и ракети. Представители на региона изразяват опасения, че американската операция е фокусирана предимно върху защитата на Израел и американските бази, докато запасите от ракети за противовъздушна отбрана на самите арабски държави се изчерпват бързо.

Нови съюзници в небето: Австралия и Украйна

Конфликтът официално излиза извън първоначалните си рамки. Австралия обяви директно военно участие в подкрепа на американско-израелските усилия. Канбера изпраща 85 военни специалисти, ракети въздух-въздух и високотехнологичен разузнавателен самолет (27-A Wedgetail) в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Основната мисия на австралийския контингент ще бъде прехващането на ирански безпилотни апарати, които застрашават въздушното пространство на Залива.

Нови съюзници в небето: Австралия и Украйна

Изненадващо, ключова роля в регионалната защита заема и Украйна. Президентът Володимир Зеленски разкри, че Киев е получил 11 официални запитвания от държави, съседни на Иран, както и от САЩ и Европа, за експертна помощ в борбата с иранските дронове Shahed. Благодарение на горчивия си опит от войната с Русия, Украйна в момента споделя безценни тактики за електронно заглушаване и прехващане на тези конкретни оръжейни системи.

В САЩ се наблюдават сериозни разминавания в реториката на Белия дом. От една страна, президентът Доналд Тръмп обяви пред поддръжници, че американските военни цели са "почти напълно изпълнени" и войната "ще приключи съвсем скоро". Това изявление изигра ключова роля за свалянето на цената на петрола и успокояването на световните борси.

От друга страна обаче, Тръмп отправи изключително остро предупреждение към Техеран: ако Иран се опита отново да атакува глобалните петролни доставки, отговорът на САЩ ще бъде "смърт, огън и ярост" (death, fire and fury). Анализаторите отбелязват, че американската стратегия изглежда силно зависима от икономическите показатели – стремежът е да се избегне инфлационен шок в година, в която икономиката е приоритет.

В същото време Пентагонът е подложен на все по-засилен натиск за отговори относно бомбардировката на девическо училище в Иран, при която загинаха над 168 души – трагедия, която усложнява международната подкрепа за американската кампания.

Парадоксът на новия ирански лидер и опитите за примирие

Вътрешнополитическата ситуация в Иран също е безпрецедентна. Назначаването на Моджтаба Хаменей за наследник на убития му баща (Али Хаменей) като Върховен лидер предизвика остри коментари сред експертите. Причината: самият създател на Ислямската република, аятолах Хомейни, категорично е отричал унаследяването на властта, наричайки го "порочна и невалидна" монархическа практика. Въпреки това, режимът избра пътя на наследствеността, пренебрегвайки по-умерени фигури (като внука на Хомейни), което затвърждава очакванията за твърд и безкомпромисен курс на Техеран.

Въпреки изострената обстановка, дипломацията прави първи плахи стъпки. Иранският заместник-външен министър Казем Гарибабади потвърди, че Франция, Русия и Китай са установили контакт с Техеран за обсъждане на евентуално прекратяване на огъня. Основното изискване на Иран за сядане на масата за преговори е "липсата на по-нататъшна агресия".

Предупреждение за Великобритания

Докато светът следи Близкия изток, във Великобритания се чуват сериозни предупреждения относно собствената национална сигурност. Генерал сър Ричард Барънс, съавтор на правителствения преглед на отбраната, заяви пред Sky News, че Обединеното кралство трябва спешно да увеличи разходите си за въоръжените сили.

Според него, ако не се пренасочат инвестиции от мирновременни приоритети към отбраната, Великобритания рискува да се окаже уязвима за същите ракетни и дрон атаки, които в момента парализират Близкия изток. Това предупреждение идва на фона на критиките, че Кралският флот се е забавил с изпращането на разрушителя HMS Dragon в защита на британската база в Кипър.

Хуманният аспект: Убежище за иранските спортистки

На фона на военните действия, една човешка история намери своята развръзка. Правителството на Австралия официално предостави убежище на петте ирански национални състезателки по футбол. По време на мач от Азиатската купа, те отказаха да пеят националния си химн в знак на мълчалив протест срещу режима. След като държавната телевизия в Иран ги обяви за "предатели", изпаднали в "върховно безчестие", завръщането им в родината стана невъзможно. Австралийският вътрешен министър Тони Бърк лично потвърди, че те вече имат безопасен дом на австралийска земя.

информация: Sky News, CNN, IRIB | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ/ снимка на HMS Dragon Wikimedia under the Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported license.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

➤ Огнен пръстен над Залива, горящи рафинерии и турски изтребители F-16 към Кипър

➤ Анализ на Sky News: Войната на САЩ с Иран придобива глобални мащаби на фона на руска намеса