Докато примирието в Ливан е пред провал броени часове след началото си, Европа подготвя безпрецедентна военноморска мисия, а Вашингтон търси тайна сделка с Техеран през пакистански посредници.

Крехък мир и пръст на спусъка в Ливан

10-дневното примирие между Израел и Ливан официално е в ход, но напрежението на терен остава огромно. Ливанската армия алармира за "няколко израелски атаки" и артилерийски обстрел в южните села. Френският президент Еманюел Макрон изрази сериозна загриженост, предупреждавайки, че споразумението "вероятно вече е подкопано".

Отговорът на Израел бе категоричен. Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че военните операции в Ливан "все още не са завършени" и ЦАХАЛ няма да отстъпи превзетите територии. Според него, спирането на огъня е само дипломатически лост. В отговор, подкрепяната от Иран групировка Хизбула излезе с остро изявление, че бойците им остават "с пръст на спусъка" и са готови да отговорят на всяка израелска "измяна".

Историческа среща в Париж: Европа готви свой флот

Изправена пред енергиен колапс, Европа поема инициативата. В Париж британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон са домакини на среща на върха с участието на над 40 държави. САЩ и Израел не присъстват.

Целта на Европа е създаване на "трети път" – между агресивния подход на Тръмп и пълния военен конфликт. Според дипломатически източници, ключовите европейски сили, включително Франция, Великобритания и германският канцлер, обсъждат изпращането на мащабна военноморска мисия във водите на Залива. Италия вече официално потвърди готовност да изпрати свои военни миночистачи, ако примирието остане стабилно, за да гарантира безопасното преминаване на търговските кораби през Ормузкия проток.

Тайни преговори и "принципно съгласие" с Иран

Зад кулисите се оформя потенциален изход от кризата. Пакистански дипломатически източници съобщиха пред Reuters, че САЩ и Иран са постигнали "принципно съгласие" след тежки преговори с посредничеството на пакистанския фелдмаршал Асим Мунир. Очаква се подписване на меморандум, а до 60 дни – и на цялостно споразумение.

Според източници от Залива, Доналд Тръмп отчаяно желае краят на тази война и е готов на сериозни отстъпки. Основният препъникамък обаче остава ядрената програма – Вашингтон настоява за 20-годишна забрана за обогатяване на уран, докато Техеран е съгласен на максимум 5 години. Тръмп вече обяви конфликта в Ливан за "отделна схватка", разграничавайки го от голямата сделка с Иран.

Енергийната криза се задълбочава

Докато политиците преговарят, пазарите страдат. Цената на петрола сорт Брент остава тревожно близо до 100 долара за барел. Ръководителят на МАЕ Фатих Бирол предупреди, че дори протокът да бъде отворен, енергийното възстановяване на Близкия изток ще отнеме поне 2 години. Паниката в Европа е реална – полското правителство вече обяви, че отказва да освободи държавните си резерви от авиационно гориво въпреки нарастващия недостиг на континента.

Политическа буря в Лондон

Срещата в Париж обаче бе помрачена от огромен вътрешнополитически скандал за Великобритания. Премиерът Киър Стармър е подложен на безпрецедентен натиск и призиви за оставка. Причината е назначаването на Питър Манделсън за посланик в САЩ, въпреки че той не е преминал успешно най-високото ниво на проверка за сигурност, както и заради публичното обсъждане на миналите му връзки с покойния финансист Джефри Епстийн. Този скандал сериозно отслаби позициите на Стармър като лидер на европейската инициатива.

Гласът на малцинствата в Иран

На фона на геополитическите трусове, интересен глас дойде от самия Техеран. Еврейската общност в Иран (една от най-големите в Близкия изток) публично осъди войната. По време на възпоменателна церемония в синагогата Юсеф Абад, представители на общността заявиха пред Reuters: "Това не е конфликт между Иран и еврейския народ, това е конфликт между Иран, ционизма и американския империализъм."

Анализ на Novini.London

Днешният ден показва ясен разлом между САЩ и Европа. Докато Тръмп търси бърз, дори компромисен изход с Иран за пред американската публика, Европа е притисната до стената от липсата на петрол и авиационно гориво. Готовността на европейските държави (Франция, Великобритания, Италия, Германия) да изпратят свой собствен военен ескорт в Ормуз показва, че Старият континент започва да търси стратегическа автономност. В същото време, съдбата на Ливан остава трагична – страната се превръща просто в разменна монета в големите преговори между Вашингтон и Техеран.

ИЗТОЧНИЦИ: Reuters, Sky News, Politico, МАЕ, Даунинг Стрийт. © Всички права запазени | Novini.London