В лаконичното си заявление до ВСС, Сарафов информира магистратите за оттеглянето си, а малко по-късно на официалния сайт на прокуратурата беше публикувано и негово пространно обръщение, в което той излага мотивите си.

Мотивите: Натиск, компромати и стабилизирана институция

В изявлението си Сарафов припомня, че е поел поста преди близо три години (през юни 2023 г.) в "изключително усложнена институционална и обществено-политическа среда", белязана от ерозия на доверието.

Той категорично заявява, че въпреки опитите за намеса, днес прокуратурата е в по-устойчиво състояние и се ползва с уважението на международните партньори. Сарафов разкрива, че е взел решението си за оттегляне още преди време, но е изчакал разрешаването на тежката политическа криза в страната, за да не дестабилизира допълнително институцията.

„За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания“, споделя той, допълвайки, че е поставил интереса на институцията над всичко. Според него вече са налице предпоставките за "нов етап в развитието на прокуратурата".

Той завършва обръщението си с призив за бързо реализиране на дълго отлаганите избори в съдебната власт при спазване на принципите на прозрачност и законност.

Какво предстои?

След като оставката му бъде официално приета от Прокурорската колегия на ВСС, Борислав Сарафов няма да напусне съдебната система. Той ще се завърне на предишния си пост – начело на Националната следствена служба (НСлС). Мандатът му като неин директор изтича в края на 2027 г. По силата на тази длъжност, той автоматично продължава да бъде и заместник-главен прокурор по разследването.