Военният конфликт и блокадата на жизненоважния Ормузки пролив - през който в мирно време преминава 20% от световната търговия с петрол - нанасят тежък удар върху шофьорите в цяла Европа и Великобритания.

Преди началото на американско-израелската атака срещу Иран, цените по бензиностанциите в по-голямата част от Европа плавно спадаха, но шокът от блокадата ги изстреля до небесата.

Колко точно поскъпнаха горивата?

Отговорът дават новите данни на Евростат, които проследяват ценовите разлики между февруари и март 2026 г. След началото на военната операция, горивата в ЕС са поскъпнали средно с около 13,5%.

Най-тежък е ударът в Латвия и Швеция, които отчитат общо увеличение на цените на горивата от над 20% само за един месец. Шофьорите на дизелови автомобили са най-сериозно засегнати, като вече харчат с близо 19,1% повече на колонката, в сравнение с 10,6% увеличение за бензиновите коли.

Дизел срещу бензин: Къде е най-зле в Европа

Дизеловите шофьори в Чехия и Швеция преминават през най-трудния период в ЕС, понасяйки скокове от около 27,6%. Те са следвани от Естония (+26,8%), Латвия (+25,4%), Белгия (+25,2%) и Нидерландия (+25,1%). Всички останали страни в ЕС отбелязват увеличение над 10% за дизела, с изключение на Словения (+2,9%), Словакия и Унгария (двете с по +7,0%).

Що се отнася до бензина, шофьорите в Белгия, Швеция, Австрия и Чехия харчат с около 15% повече, докато в Словения, Словакия, Унгария и Италия поскъпването остава под 5%.

Ударът по Великобритания: По-лошо ли е отколкото в ЕС?

Данните показват, че ценовият шок се усеща дори по-силно отвъд Ламанша. В сравнение с март 2025 г., цените на дизела във Великобритания са скочили с драстичните 26%, докато бензинът е поскъпнал с около 11%, според данни на Британското министерство за енергийна сигурност и RAC Fuel Watch. Общият скок на горивата на Острова е близо 19%.

На годишна база най-засегнатата страна в ЕС е Германия със скок от 19,8%, следвана плътно от Румъния с 19,6%. В ЕС има само две изключения, където се отчита годишен спад: Унгария (-2,7%) и Словения (-5,9%), които наложиха държавни тавани на цените.

Докога правителствата могат да задържат цените?

Според Йоже Дамиян, професор по международна икономика в Университета в Любляна, поддържането на изкуствено ниски цени не може да продължи вечно. „При продължително затваряне на Ормузкия пролив, по-високите цени на петрола тип Брент (глобалният бенчмарк) ще тласнат нагоре и цените на средиземноморската борса Platts. При такъв сценарий нито един модел не може да поддържа ниски цени“, предупреждава той.

Очаква се следващата седмица ЕС да представи нови правила, позволяващи на държавите членки да разхлабят ограниченията за държавна помощ, в опит да се облекчи натискът върху потребителите, докато войната продължава.

Редакционна бележка: Данни: Евростат (статистика за март 2026 г.), Британско министерство за енергийна сигурност, RAC Fuel Watch и експертни анализи от Университета в Любляна. Изображение: Авторски колаж на Novini London. Текст и съдържание: Всички права запазени | Novini London