За първи път от началото на конфликта през февруари, Вашингтон разкри официални данни за финансовата цена на военните действия срещу Иран. По време на изслушване в Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, висш финансов служител на Пентагона (Джулс Хърст) обяви, че САЩ са похарчили приблизително 25 милиарда долара до момента.
По-голямата част от тези средства са изразходвани за скъпоструващи боеприпаси (ракети и умни бомби), както и за поддръжка и замяна на оборудване. Разкритието идва в критичен момент, докато Конгресът обсъжда искането на администрацията на Тръмп за бюджет за отбрана в размер на 1.5 трилиона долара. Водещият демократ в комисията Адам Смит изрази остро недоволство от забавянето на тази информация.
На фона на тези разходи, The Wall Street Journal съобщава, че Доналд Тръмп е наредил на екипа си да се подготви за "продължителна блокада" на иранските пристанища, оценявайки подновяването на въздушните удари като твърде рисковано финансово и стратегически. В отговор иранската държавна телевизия Press TV, цитирайки високопоставен източник, предупреди, че Техеран може скоро да предприеме "безпрецедентни военни действия", ако блокадата не бъде вдигната.
Хуманитарна катастрофа: Ливан на ръба на глада
Докато военните стратези калкулират разходите, хуманитарната ситуация в региона се влошава драстично. Съвместен доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), Световната продоволствена програма (WFP) и ливанското министерство на земеделието предупреждава, че 1.24 милиона души в Ливан (почти една четвърт от населението) са изправени пред "остър глад".
Кризата е пряко следствие от конфликта, масовото разселване и икономическия срив. Ситуацията се усложнява допълнително от неспазването на примирието. Днес ливанската армия потвърди смъртта на свой войник при поредния израелски удар в Южен Ливан, а общият брой на жертвите в страната от началото на конфликта вече надхвърля 2520 души.
Европа и пазарите усещат удара
В Европа последствията от конфликта също стават все по-осезаеми. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че икономическите последици от войната ще "отекват с месеци или години" напред. В отговор на кризата с веригите за доставки (както посочи и главният изпълнителен директор на пивоварния гигант Carlsberg), ЕК обяви смекчаване на правилата за държавна помощ, позволявайки на правителствата да компенсират бизнеса за повишените разходи за горива.
Тези разходи продължават да растат главоломно. Цената на петрола сорт Брент отбеляза нов скок с 5%, достигайки нива малко под 117 долара за барел – стойности, близки до абсолютните пикове от март. Този енергиен шок веднага се отрази на фондовите борси, като британският индекс FTSE 100 отбеляза спад от над 1% заради нарастващите страхове от дълготрайна инфлация.
от по-рано днес...
Държавната визита на крал Чарлз III във Вашингтон попадна в сянката на войната с Иран. По време на официалната вечеря в Белия дом, американският президент Доналд Тръмп направи изненадващо изявление, засягащо директно позицията на британския монарх.
Говорейки за военните действия в Близкия изток, Тръмп заяви: "Ние никога няма да позволим на този противник да има ядрено оръжие – Чарлз е съгласен с мен, дори повече от самия мен." Използването на името на Краля за легитимиране на политическа позиция принуди Бъкингамския дворец да излезе със светкавична, но премерена реакция, за да запази стриктния политически неутралитет на Короната.
Официален говорител на двореца поясни: "Кралят е естествено съпричастен към дългогодишната и добре известна позиция на Неговото правителство относно предотвратяването на ядреното разпространение." Този отговор елегантно пренасочи фокуса към официалната политика на кабинета на Даунинг стрийт, избягвайки персонално ангажиране на монарха.
Остър сблъсък с Берлин и дълга блокада
Напрежението по оста Вашингтон-Европа се изостри допълнително, след като Тръмп атакува остро германския канцлер Фридрих Мерц. В публикация в социалните мрежи Тръмп написа: "Канцлерът на Германия смята, че е нормално Иран да има ядрено оръжие... Ако това се случи, целият свят ще бъде държан за заложник." Коментарът идва в отговор на критиките на Мерц относно "унижението" на САЩ по време на провалените преговори в Исламабад. Берлин неколкократно е подчертавал официалната си позиция срещу ядрената програма на Техеран, но се противопоставя на методите на Вашингтон.
По информация на The Wall Street Journal, въпреки липсата на дипломатически пробив, Тръмп е наредил на администрацията си да се подготви за "продължителна блокада" на иранските пристанища, отхвърляйки както отстъплението, така и подновяването на директните въздушни удари като твърде рисковани опции.
Пробив в Ормуз: Японски танкер премина успешно
На фона на подготовката за продължителна обсада, международната търговия отбеляза малък, но важен успех. Японското външно министерство потвърди, че плаващият под панамски флаг танкер Idemitsu Maru успешно е преминал през Ормузкия проток. Корабът, който пренася 2 милиона барела саудитски петрол към японското пристанище Нагоя, е първият свързан с Япония съд, който прекосява блокираната зона от 28 февруари насам.
Дипломатическо напрежение в Лондон и жертви в Ливан
В Лондон напрежението също ескалира. Британското външно министерство извика иранския посланик, за да изрази остър протест срещу "неприемливи и подстрекателски коментари", публикувани от посолството в социалните мрежи. Според информации в местната преса, посолството е призовало ирански граждани във Великобритания да се "пожертват" за родината си.
В същото време, ситуацията в Ливан продължава да се влошава въпреки обявеното примирие. Според ливанското здравно министерство, израелски удари в южната част на страната са отнели живота на петима души, сред които и трима спасители. Данните показват, че над 100 медицински работници са загинали в Ливан от началото на бойните действия на 2 март.
ИЗТОЧНИЦИ: Reuters, The Wall Street Journal, изявления на Бъкингамския дворец, Белия дом, МВнР на Япония и Великобритания. © Всички права запазени | Novini.London
