Цената на петрола сорт Брент регистрира нов масивен скок тази сутрин, преминавайки границата от 126 долара за барел. Това е най-високото ниво от първите дни на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Ръководителят на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол отправи сериозно предупреждение, заявявайки, че светът е изправен пред "най-голямата енергийна криза в историята" поради прекъсването на глобалните доставки.

В Техеран реториката остава безкомпромисна. Специалният пратеник на Иран за морската икономика Али Абдолализаде определи Ормузкия проток като "скрито съкровище" за страната. "Тази война разкри част от това съкровище. Това вече е енергийна война за света", заяви той, намеквайки за способността на Иран да контролира глобалната икономика. Президентът Масуд Пезешкиан допълни, че отговорността за несигурността в региона пада изцяло върху САЩ и Израел.

Нови военни опции и хиперзвукови ракети

На фона на икономическия натиск, дипломатическите усилия са в застой. Според CNN, Иран подготвя ревизирано мирно предложение, което трябва да бъде предадено на пакистанските посредници утре. Вашингтон обаче се подготвя за алтернативни сценарии.

Според информация на Axios, президентът Доналд Тръмп ще изслуша днес доклад от висшето военно командване относно нови тактически опции, включително възобновяване на "мащабни бойни операции" и кратки, но мощни серии от удари, за да се преодолее дипломатическата безизходица. Паралелно с това Bloomberg съобщава, че Централното командване на САЩ (CENTCOM) е поискало разполагането на хиперзвукови ракети "Dark Eagle" в Близкия изток, които да могат да поразяват балистични установки дълбоко в територията на Иран.

За справяне с морската блокада, Държавният департамент стартира инициативата Конструкт за морска свобода (MFC) - опит за изграждане на глобална военноморска коалиция, от която официално са изключени Русия, Китай и техни съюзници.

Напрежение с НАТО и разширяване на конфликта в Ливан

Дипломатическите усложнения засягат и европейските съюзници на САЩ. Американската администрация обмисля намаляване на броя на американските военнослужещи в Германия (в момента около 36 000 души). Анализаторите разглеждат този ход като опит за наказание срещу европейските държави, които не подкрепиха американската стратегия в Иран, макар базите в Германия (като Рамщайн) да са гръбнакът на логистиката на Пентагона за Близкия изток и Африка.

Ситуацията се изостря допълнително на северния фронт на Израел. Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) издадоха безпрецедентни заповеди за евакуация на осем ливански села, разположени на север от досега установената буферна зона. Ходът идва след нови атаки от страна на Хизбула, включително удар с дрон по израелската общност Шомера, което на практика обезсмисля официално удълженото примирие.

От по-рано днес...

Цената на петрола сорт Брент регистрира нов масивен скок тази сутрин, преминавайки границата от 125 долара за барел. Това е най-високото ниво от началото на конфликта, като за сравнение, преди избухването на войната в края на февруари, петролът се търгуваше за около 70 долара. Анализаторите отдават този ръст на страховете от ескалация, затворения Ормузки проток и подготвяната от американската армия продължителна блокада на иранските пристанища.

Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф използва скока на цените, за да атакува директно Вашингтон в социалните мрежи. Той отправи критики към финансовия министър на САЩ Скот Бесент, обвинявайки го в "боклучави съвети" относно стратегията за блокада, която е "изстреляла петрола над $120". "Следваща спирка: 140", прогнозира Галибаф в своето съобщение.

Галибаф също така иронизира по-ранните предупреждения на Доналд Тръмп, че петролната инфраструктура на Иран може да експлодира в рамките на три дни. "Три дни минаха, нито един кладенец не е експлодирал. Можем да удължим на 30 и да го излъчваме на живо тук", написа иранският представител. По думите му, САЩ са навлезли в нова фаза на конфликта, целяща да предизвика "колапс отвътре" чрез икономически натиск и вътрешно разделение.

САЩ ТЪРСЯТ ГЛОБАЛНА КОАЛИЦИЯ: Според информации на The Wall Street Journal и Reuters, Вашингтон се опитва да сформира нова международна коалиция за възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е одобрил създаването на т.нар. Конструкт за морска свобода (Maritime Freedom Construct - MFC) – съвместна инициатива на Държавния департамент и Пентагона. До американските посолства са разпратени дипломатически грами с цел набиране на международна подкрепа до 1 май. Инициативата изрично изключва покани към "американски противници" като Русия, Китай, Беларус и Куба. Участието на съюзниците може да включва дипломация, споделяне на информация, налагане на санкции или пряко военноморско присъствие.

И още от преди минути... 

БРИТАНСКИ ВОЙСКИ ПОД ОБСТРЕЛ: Военна база на коалиционните сили в Ирак, в чиято защита участват британски войски, е била атакувана средно по 28 пъти на ден от свързани с Иран дронове и ракети по време на активната фаза на конфликта. Разследване на Sky News разкрива, че военни от полка на Кралските военновъздушни сили (RAF Regiment) са свалили над 100 безпилотни апарата за период от шест седмици преди временното примирие в началото на април. По време на скорошно посещение в строго секретната база, британският министър на въоръжените сили Алистър Карнс заяви пред военните: "Това място щеше да е тлееща развалина, ако не бяхте вие". Макар през последните три седмици да няма нови атаки, персоналът (включително и американски контингент) остава в пълна бойна готовност.

Руската връзка и уранът

Паралелно с размяната на заплахи, Доналд Тръмп обяви, че е провел телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Тръмп разкри, че Путин е предложил руска помощ относно иранските запаси от обогатен уран. "Той ми каза, че би искал да се включи в въпроса с обогатяването. Може да ни помогне да го получим", заяви американският президент.

Тръмп не изключи варианта Иран да предаде урана си на Москва, но е поставил условие: "Казах му: Преди да ми помогнеш, искам да прекратиш твоята война.". Според експерти като кореспондента на Sky News в Москва Айвър Бенет, Путин се опитва да възобнови "специалните си отношения" с Тръмп, вероятно подтикнат от ревност спрямо вниманието, което Вашингтон отделя на Великобритания по време на визитата на крал Чарлз III. Самият Тръмп отново коментира британския монарх, заявявайки, че ако решенията са зависели от Краля, той "вероятно е щял да ни помогне с Иран".

Европа губи търпение

Липсата на дипломатически пробив предизвиква все по-остри реакции в Европа. Шведският министър-председател Улф Кристерсон открито разкритикува стратегията на САЩ в Близкия изток. Пред Шведското радио Кристерсон заяви, че е неясно как Вашингтон ще постигне целта си да спре иранската ядрена програма. "В момента ми е трудно да видя каквато и да е съгласувана стратегия зад това", подчерта премиерът. Изявлението му следва сходни критични коментари от страна на германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон.

Междувременно, бе отбелязан малък напредък на хуманитарния фронт в региона. Иранските държавни медии съобщиха, че шестима ирански моряци от екипажа на контейнеровоза Touska, задържан от американските сили на 20 април, са били освободени и върнати в родината си. Други 22-ма членове на екипажа все още остават в задържане.

ИЗТОЧНИЦИ: Източниците на информацията са официални изявления на световни лидери и пазарни данни. © Всички права запазени | Novini.London