Иранският президент признава за тежки инфраструктурни щети; Пакистан разполага войски в Саудитска Арабия
Масуд Пезешкиан призова за честност относно загубите, докато Вашингтон отчита пренасочването на 84 търговски кораба в рамките на военноморската блокада.
(Понеделник, 18 май 2026 г.)
ВАШИНГТОН / ТЕХЕРАН / ИСЛАМАБАД – В 80-ия ден от началото на конфликта в Близкия изток, официален Техеран за първи път признава открито мащаба на вътрешните трудности, причинени от военните действия. Същевременно дипломатическите совалки се ускоряват, а ключови регионални играчи предприемат стратегически военни пренареждания.
Признания от Техеран и контрол над Протока
Иранският президент Масуд Пезешкиан призова държавните служители да не създават „фалшива представа“ за състоянието на страната. Той призна, че Иран е изправен пред „сериозни предизвикателства“, като посочи, че електроцентрали, нефтохимически и стоманодобивни предприятия са били поразени по време на конфликта. Въпреки това външното министерство на страната запази твърдата си реторика, предупреждавайки САЩ срещу „най-малката грешка“.
Успоредно с това Техеран прави стъпки към институционализиране на контрола си върху ключовите водни пътища. Беше обявено създаването на официален канал на новата „Орган за управление на Персийския залив и Протока“, което потвърждава плановете на страната да въведе дългосрочен режим на таксуване за преминаващите кораби.
Военноморски операции и пакистанско разполагане
Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува данни от своята военноморска блокада, обявявайки, че американските сили са „пренасочили“ 84 търговски плавателни съда и са деактивирали четири други при опити за достъп до иранските пристанища.
Напрежението в региона доведе до неочакван ход от страна на Пакистан. Въпреки ролята си на основен посредник в мирните преговори, Исламабад е разположил 8000 военнослужещи, ескадрила изтребители (JF-17) и системи за противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия в рамките на двустранен пакт за отбрана, целящ защита на Рияд от потенциални въздушни нападения.
Международна дипломация и позицията на Европа
Пакистански източници съобщават, че ревизирано иранско предложение за мир е било предадено на Вашингтон, като предупреждават, че „няма много време“ за затваряне на различията.
Позицията на европейските съюзници става все по-категорична. Германският канцлер Фридрих Мерц осъди остро Иран за атаките срещу съседни държави, и по-специално удара по ядрената централа в ОАЕ. Той настоя за сериозни преговори със САЩ и премахване на ограниченията в Ормузкия проток. От своя страна, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва няма да се намесва в преговорите, но подчерта правото на Иран да обогатява уран „за мирни цели“.
Продължаващо напрежение в Ливан и Ирак
Конфликтът по оста Израел-Хизбула продължава въпреки обявеното удължаване на примирието. Хизбула съобщи за удари по израелски военни обекти, включително платформи на системата „Железен купол“, докато израелската армия обяви ликвидирането на високопоставен командир на „Ислямски джихад“ в района на Бекаа в Ливан. Същевременно иранската Революционна гвардия твърди, че е прехванала пратка с американски оръжия, предназначени за въоръжени групировки в Иран, преминаваща през Северен Ирак.
От по-рано днес...
Вътрешнополитическо напрежение във Вашингтон
Президентът на САЩ Доналд Тръмп получи предупреждение от ядрото на собствената си политическа база. Марджъри Тейлър Грийн, ключова фигура в консервативните среди и бивш съюзник на президента, заяви, че изпращането на американски сухопътни войски в Иран ще предизвика "политическа революция" в Америка. По думите ѝ, избирателите са гласували против участието на САЩ в дългосрочни чуждестранни конфликти. Предупреждението идва на фона на информация, че Пентагонът и Израел продължават подготовката си за възобновяване на активните бойни действия.
Трагедията в Минаб и цивилните загуби
Международната общност е изправена пред тревожни свидетелства за цивилните жертви на конфликта. Репортаж на британската телевизия Sky News от иранския град Минаб разкрива мащабите на загубите след въздушен удар по местно основно училище в ранните етапи на войната. Според данните, над 150 души, предимно деца, са загубили живота си при атаката, за която се предполага, че е извършена с американска крилата ракета Tomahawk. Военните експерти все още не могат да дадат официално обяснение защо образователната институция е била поразена.
Г-7, санкции и глобална икономика
В Париж финансовите министри на държавите от Г-7 провеждат среща, фокусирана върху икономическите последствия от конфликтите в Иран и Украйна. Американският финансов министър Скот Бесент призова съюзниците да затегнат санкционния режим спрямо Техеран, за да прекъснат финансирането на иранската военна индустрия. Основен приоритет за Европа и САЩ остава деблокирането на Ормузкия проток.
Енергийната криза вече оказва осезаемо влияние върху развиващите се икономики. Индийската рупия достигна историческо дъно спрямо долара (96.18), отчитайки спад от 5.5% от началото на конфликта през февруари. В отговор правителството в Ню Делхи въведе мерки за ограничаване на енергийното потребление – препоръки за дистанционна работа, използване на обществен транспорт и призив към гражданите да ограничат покупките на злато.
Дипломация и регионална сигурност
След атаката с дрон срещу ядрената централа „Барака“ в ОАЕ, ядреният регулатор (FANR) официално потвърди, че няма изтичане на радиация. Ситуацията в региона обаче остава нестабилна. Саудитска Арабия съобщи за успешно неутрализиране на три дрона, навлезли в нейното въздушно пространство от територията на Ирак. Катар и Кувейт излязоха с декларации в подкрепа на Рияд, докато иранският външен министър Абас Арагчи проведе телефонни разговори с колегите си от Франция и Катар.
(информация: Sky News, Reuters, Al Jazeera, IRNA | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
