Драматичният 91-ви ден от глобалния геополитически конфликт завърши с ключови събития по оста Вашингтон – Техеран – Бейрут, след като приключи извънредното заседание на американския президент в Ситуационната зала.
Край на заседанието в Белия дом и конфискация за милиард долара
Президентът на САЩ Доналд Тръмп приключи двучасовата си среща с висши служители по националната сигурност в Ситуационната зала, където трябваше да вземе финално решение за съдбата на проектоспоразумението с Иран. Към този час Белият дом все още не е публикувал официално изявление дали държавният глава е одобрил 60-дневното примирие. Напускайки заседанието обаче, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви изключителен удар по икономическия фронт на войната – Вашингтон е конфискувал ирански активи в криптовалута на стойност $1 милиард.
Този ход съвпадна с изтекли информации от ирански източници, според които Техеран е поставил ултиматум за незабавното размразяване на $12 милиарда от своите държавни активи като предварително условие за влизане в следващата фаза на преговорите. Напрежението се засилва и от факта, че американското разузнаване и съюзническите служби все още не могат да потвърдят категорично дали Иран действително е заложил подводни мини в южната част на Ормузкия проток. Въпреки интензивните издирвания с подводни дрони и роботи, реалната минна заплаха се е оказала "далеч по-малко стабилна от очакваното".
Провал на преговорите между Израел и Ливан в Пентагона
Паралелно с иранската криза, преговорите за прекратяване на огъня между Ливан и Израел, проведени с посредничеството на САЩ в сградата на Пентагона, завършиха с пълен неуспех. Според официални източници от ливанската делегация, израелската страна категорично е отхвърлила искането за реално примирие и е отказала да изтегли своите сухопътни сили от ливанска територия. Израел е настоял, че офанзивата му за пълното унищожаване на шиитската групировка "Хизбула" трябва да продължи.
По-рано държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе телефонен разговор с ливанския президент Джоузеф Аун. Рубио приветства "храбростта" на Аун да води преки преговори с Израел, но изрично подчерта, че "Хизбула" носи пълната отговорност за продължаващите боеве и разрушения в страната поради непрестанните си провокации и нападения. От своя страна ливанският президент заяви, че незабавното спиране на огъня е "единственият възможен портал" към каквито и да е последващи политически стъпки.
110% скок на израелските удари и заплахи от Техеран
Липсата на дипломатически пробив в Пентагона се отрази мигновено на бойното поле. Военни наблюдатели от международната организация ACLED отчетоха безпрецедентен скок от 110% на израелските въздушни удари в Южен Ливан само за последните три дни, като са регистрирани 242 бомбардировки. Офанзивата се разширява агресивно отвъд река Литани, въпреки че Иран продължава да настоява, че всяко мирно споразумение с Вашингтон е обвързано със спиране на огъня на всички регионални фронтове.
Реториката на Техеран също остава заплашителна. Сакаб Есфахани, заместник на иранския президент Масуд Пезешкиан, обяви пред държавната агенция Tasnim, че Иран "е стъпил на гърлото на врага" и е принудил Америка да разбере единствено "езика на силата". Той декларира, че американските планове за окупация и икономическо парализиране на Иран са се провалили благодарение на наследството на убития в началото на войната върховен лидер аятолах Али Хаменей.
информация: Sky News, Reuters, NBC News, AP, ACLED, Tasnim

Обновена: 2026-05-29 / 20:50 ч. GMT
Решаващи часове в Ситуационната зала на Белия дом
Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че се намира в Ситуационната зала – високоохраняваният комуникационен център за национална сигурност – за да вземе "окончателно решение" относно споразумението с Иран. В свое изявление той постави списък с категорични изисквания: Техеран никога да не придобива ядрено оръжие, Ормузкият проток да бъде незабавно отворен без такси за преминаване и всички морски мини да бъдат изчистени.
Политически анализатори във Вашингтон обаче отбелязват, че президентът поставя публични ултиматуми за неща, които вече са заложени в неофициалната рамка на преговорите. Това се тълкува като стратегически ход за отклоняване на вниманието от проектодоговор, който може да се окаже твърде ограничен по обхват и труден за оправдаване пред американските избиратели. Успоредно с това Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди, че американската военноморска блокада остава в пълна сила, като до момента са отклонени 115 търговски кораба, опитващи се да достигнат иранските пристанища.
Иран: Ракетите, а не преговорите, носят отстъпки
Отговорите от страна на Техеран са крайно остри. Високопоставен представител на иранското правителство заяви пред държавните медии, че Иран "държи врага за гърлото" и че американските планове за смяна на режима и икономически колапс са се провалили напълно. Говорителят на външното министерство Есмаил Багаей отново подчерта, че окончателно споразумение няма, наричайки американската блокада "незаконна" и изразявайки пълно недоверие към обещанията на Вашингтон.
Позицията на страната бе затвърдена и от главния преговарящ Мохамад-Багер Галибаф, който директно заяви, че дипломатическите отстъпки се печелят "не чрез диалог, а чрез ракети". Той добави, че Иран няма да предприеме никакви действия, докато не види реални стъпки от страна на САЩ.
Оманският въпрос и дипломатическите совалки
Дипломатическото напрежение се пренесе и върху съседните държави. След като Доналд Тръмп заплаши, че САЩ ще "взривят" Оман, ако султанатът се опита да контролира международното корабоплаване съвместно с Иран, иранският външен министър Абас Арагчи проведе спешен телефонен разговор със своя омански колега. Техеран изрази пълна солидарност с Маскат и защити правото на двете държави да управляват сигурността в Ормузкия проток.
В опит да се спаси мирният процес, държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе закрита среща в Белия дом с външния министър на Пакистан – държавата, която до момента изпълнява основната роля на медиатор в конфликта.

Обновена: 2026-05-29 / 15:00 ч. GMT
Ракетен ултиматум от Техеран и недоверие към Вашингтон
Дипломатическият напредък между САЩ и Иран бе подложен на изпитание, след като ръководителят на иранския преговорен екип и председател на парламента Мохамад-Багер Галибаф направи остро изявление. Той подчерта, че Техеран не се доверява на декларации и "печели отстъпки не чрез диалог, а чрез ракети". Според Галибаф критерий за напредък ще бъде единствено реалното поведение на Белия дом, като Иран няма да предприеме стъпки към разоръжаване или отстъпки, преди Вашингтон да е задействал вдигането на блокадата. "Победител във всяко споразумение е този, който на следващия ден е по-добре подготвен за война", допълни иранският представител.
Изявлението идва в критичен момент, когато проектът за 60-дневно примирие вече е внесен за разглеждане от американския президент Доналд Тръмп. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс по-рано призна, че съдбата на близо 441 килограма високообогатен уран остава основната точка на разногласие, тъй като Вашингтон настоява за пълното му премахване, за да предотврати създаването на иранско ядрено оръжие.
(Остави място за вътрешен линк)
Израелската армия прекоси река Литани и разшири бойните зони
Успоредно с преговорите за мир по оста Вашингтон – Техеран, ситуацията на ливанския фронт претърпя драматичен обрат. Израелският премиер Бенямин Нетаняху официално обяви, че сухопътните сили на страната са прекосили река Литани. Този ход бележи сериозно разширяване на конфликта, тъй като районът около реката дефинираше демилитаризираната зона съгласно Резолюция 1701 на ООН и досега служеше за външна граница на планирания от Израел буфер за сигурност. Нетаняху потвърди, че операциите срещу инфраструктурата на "Хизбула" продължават с пълна сила в Бейрут, Южен Ливан и долината Бекаа.
Поради засиления израелски обстрел, военното командване е издало заповеди за принудителна евакуация, които вече обхващат близо 15% от територията на Ливан. Целият южен регион на страната, включително историческият град Тир, е обявен за активна бойна зона. Организацията УНИЦЕФ излезе с тревожен доклад, според който само през изминалата седмица в Ливан са загинали или са били ранени 77 деца, което засилва международния натиск за хуманитарно примирие.
Арест в Обединеното кралство за шпионаж в полза на Техеран
Междувременно звеното за борба с тероризма към лондонската полиция съобщи за сериозен пробив в националната сигурност на Обединеното кралство. В рамките на разследване по Закона за националната сигурност е повдигнато обвинение срещу 46-годишен гръцки гражданин, пребиваващ в Мюнхен.
Според официалните данни на Скотланд Ярд, мъжът е съдействал на иранското разузнаване при оперативното проследяване и подготовката на атака срещу базиран във Великобритания журналист от независимата медия "Iran International". Британските власти увериха, че са предприети засилени мерки за охрана на работещите в персийскоезичните медии в страната.
информация: Sky News, Reuters, Axios, ISW, УНИЦЕФ, Метрополитън полиция
Обновена: 2026-05-29 / 11:06 ч. по Гринуич
Позицията на Вашингтон и параметрите на сделката
Висшият американски представител Джей Ди Ванс заяви пред репортери, че преговорите за прекратяване на конфликта са в напреднала фаза. Въпреки оптимизма, той подчерта, че окончателно споразумение все още липсва, тъй като дискусиите по "ядрените въпроси", по-специално относно запасите от високообогатен уран и самото обогатяване, продължават. По данни на американски медии, проектът за меморандум предвижда 60-дневно удължаване на примирието, пълно отваряне на Ормузкия проток за международно корабоплаване и вдигане на военноморската блокада над иранските пристанища. Сделката в момента е пред президента Тръмп, който преглежда конкретните формулировки.
Паралелно с дипломацията, САЩ продължават натиска над Иран. Администрацията на Тръмп наложи нови санкции на осем кораба, участващи в транспорта на ирански петрол, като Вашингтон предупреди, че няма да допусне Техеран да увеличава приходите си за възстановяване на военния капацитет. Военни анализатори посочват, че американските удари през тази седмица са част от стратегията за предотвратяване на опитите на Иран да наложи контрол и да изнудва международния флот в Ормузкия проток.
Ядреният въпрос и пречките пред мира
Въпреки съобщенията за напредък, ядрената програма на Техеран остава най-сериозната пречка за траен мир. Спорът е съсредоточен около запасите от близо 441 килограма уран, обогатен до 60%, което е технически много близо до нивата за производство на оръжие. САЩ настояват Техеран да предаде този ядрен материал, докато Иран до момента отказва подобна отстъпка. Джей Ди Ванс загатна, че в първоначалната фаза преговарящите може да се споразумеят по общите рамки, а конкретните детайли да бъдат уточнени по-късно. Програмата на Техеран е базирана в съоръжения, които претърпяха сериозни щети при масираните американски удари през миналата година.
Въпреки напрежението, нито една от двете страни не е декларирала прекратяване на примирието, независимо от размяната на удари през тази седмица. Духовни лидери в Техеран заявиха, че американските атаки не са нарушили прекратяването на огъня, но подчертаха, че страната ще отговаря на всяка агресия.
Ескалация в Ливан въпреки преговорите
Регионалната стабилност обаче е застрашена от продължаващите атаки на Израел в Ливан. Израелските сили нанесоха въздушни удари в близост до Тир и дори в Бейрут – първата подобна атака над столицата от седмици. Според ливанските власти, десетки хора са загинали при офанзивата срещу "Хизбула", като около 1.2 милиона души са разселени. Евентуално американско-иранско споразумение може да окаже силен натиск над Израел за спиране на бойните действия в Ливан.
информация: Sky News, Reuters, Axios, ISW, CENTCOM, Tasnim изображение: Тематично / илюстративно авторски генерирано изображение/ Кадър на Военноморските сили на САЩ (Източник: U.S. Navy).








