Под претекст за енергийна сигурност Европа планира изграждането на нови газови централи, които могат да бетонират зависимостта ѝ от фосилни горива.
- Тревожни мащаби: Според новия доклад „Търговци на кризи“ на организацията Beyond Fossil Fuels (BFF), държавите от ЕС планират изграждането на близо 60 гигавата нови газови мощности. Ако бъдат реализирани, те ще изгарят около 28 милиарда кубични метра газ годишно – количество, което се равнява на 9% от прогнозирания внос на ЕС или на годишното потребление на над 46 милиона домакинства. Ситуацията е особено критична на фона на войната в Иран, която вече доведе до 60% ръст на цените на синьото гориво в Европа.
- Германия в центъра на критиката: Най-голямата европейска икономика планира да добави 12 гигавата нови мощности до 2031 г., от които 10 гигавата ще са газови централи с възможност за бъдещо преминаване към водород. Докладът остро критикува германския енергиен министър Катарина Райхе за прокарване на интересите на газовата индустрия, предвид дългогодишния ѝ ръководен стаж в енергийния гигант E.ON. Германия внася около 95% от потребния ѝ природен газ, което прави страната изключително уязвима на ценови шокове.
- Държавно влияние в Източна Европа: Полша и Румъния също са посочени като примери, в които силното държавно участие в сектора диктува политиките в полза на газа. В Полша капацитетните търгове допускат участието единствено на газови мощности. В Румъния държавата инвестира милиарди в черноморския проект „Нептун Дийп“ (Neptun Deep) и изгражда най-голямата газова електроцентрала в ЕС – Минтия (Mintia), въпреки че европейският мрежов оператор ENTSO-E смята голяма част от този капацитет за икономически нерентабилен до 2035 г.
- Алтернативата на чистото балансиране: Енергийните анализатори предупреждават, че масираните инвестиции в газ изместват фокуса от реалните решения. Според д-р Беатрис Петрович от мозъчния тръст Ember, мащабните системи за съхранение чрез батерии вече бележат рекордно ниски цени и представляват много по-евтина и бърза за изграждане алтернатива за балансиране на мрежите, която ще предпази данъкоплатците от бъдещи икономически тежести.
Енергийна инфраструктура и гъвкавост
- Чиста гъвкавост (Clean flexibility): Способността на енергийната система да балансира търсенето и предлагането на електроенергия без използване на фосилни горива. Това се постига чрез индустриални батерийни паркове, управление на потреблението и интелигентни мрежи.
- Умни измервателни уреди (Smart meters): Ключов елемент за съвременната енергетика, позволяващ динамични тарифи, при които потребителите плащат по-малко, когато възобновяемата енергия е в изобилие. Докато във Франция, Италия и Испания покритието им надхвърля 95%, в Германия то е едва под 4% към края на 2025 г.
- Блокирани активи (Stranded assets): Инвестиции в мащабна инфраструктура (като газови електроцентрали), които губят икономическата си стойност и стават нерентабилни преди края на полезния си живот, превръщайки се във финансово бреме за държавите.
(информация: Euronews / Beyond Fossil Fuels | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
