Великобритания ще замени флотилията си от големи и скъпи разрушители с по-малки и икономични бойни кораби.
Промяната е част от дълго отлагания план за инвестиции в отбраната и има за цел да превъоръжи армията с по-малко средства, отколкото военното ръководство смята за необходимо.
- Новата военноморска стратегия: Според източници от министерството на отбраната, решението е „прагматичен изход“ от бюджетните ограничения. Кралският флот ще остане без пряк еквивалент на своите разрушители от клас „Тип 45“ - бойни кораби на стойност 1 милиард паунда, които в момента са единствените британски платформи, способни да прихващат балистични ракети. Шестте настоящи разрушителя ще бъдат заменени от т.нар. „универсален боен съд“ (common combat vessel).
- Хибридни способности: Новият модел ще бъде пилотирана фрегата, по-малка от разрушител, която ще се фокусира върху защитата от ракети и дронове.
- Очаква се корабът да оперира съвместно с флотилия от безпилотни въздушни, надводни и подводни дронове, включително ракетни баржи, за да осигури многослойна въздушна отбрана.
- Тази хибридна система трябва да влезе в експлоатация в началото на следващото десетилетие и се очаква да изпълнява ролята на „Тип 45“, но на наполовина по-ниска цена, което ги прави и по-лесно заменими при евентуален конфликт.
- Финансовият недостиг: Министърът на отбраната Дан Джарвис е осигурил до 1,5 милиарда паунда допълнителни средства за въоръжените сили, надграждайки договорените 13,5 милиарда от неговия предшественик Джон Хийли. Хийли подаде оставка по-рано този месец в знак на протест срещу отказа на правителството за по-бързи инвестиции.
- Според военни експерти, осигурените суми остават далеч под десетките милиарди, необходими за възстановяване на отслабените отбранителни способности на страната предвид потенциалните заплахи до 2030 г.
- Критиките: Бившият военноморски командир Том Шарп предупреди, че залагането на все още недоказани технологии като компенсация за липсата на финансиране крие сериозни рискове.
- Адмирал сър Тони Радакин, бивш началник на щаба на отбраната, също изрази остра критика, подчертавайки, че Великобритания е на предпоследно място по изпълнение на ангажиментите си към НАТО, изпреварвайки единствено Исландия, която няма собствена армия.
Контекст и предистория
През последните десетилетия някога могъщият Кралски флот изпитва сериозни затруднения поради хронична липса на инвестиции. Забавянето в подмяната на старите фрегати „Тип 23“ доведе до значително намаляване на оперативните съдове, а по-новите разрушители „Тип 45“ страдат от системни проблеми с двигателите, поради което голяма част от тях често са извън строя за поддръжка. Новият план официално слага край на амбициите на флота за придобиване на разрушители от следващо поколение, известни като „Тип 83“, които биха били още по-скъпи.
В дълбочина: Анализ на Новини Лондон
Решението за преминаване към по-малки и икономични кораби е ясно отражение на суровата икономическа реалност, пред която е изправено Обединеното кралство. Отказът от престижните, но скъпи разрушители в полза на хибридни платформи бележи фундаментална промяна във военноморската доктрина на страната.
От една страна, интегрирането на безпилотни технологии е неизбежна стъпка към модерната война. От друга страна, фактът, че флотът се страхува да разполага най-скъпите си активи (като самолетоносачите за 3 милиарда паунда) във враждебни води, показва уязвимост.
Изоставането в класациите на НАТО и недостигът на финансиране поставят под въпрос способността на Великобритания да поддържа статута си на водеща глобална военна сила в един все по-нестабилен свят.
(информация: Британски медии | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
