Годишната среща на върха на НАТО в турската столица Анкара започна под знака на сериозно дипломатическо напрежение.
Американският президент Доналд Тръмп отново постави под въпрос бъдещето на алианса, подновявайки заплахите си за изтегляне на въоръжените сили на САЩ от европейския континент и подновявайки претенциите си към Гренландия.
Срещата на държавните ръководители от НАТО в Анкара, домакинствана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, започна при изключително усложнена геополитическа обстановка.
Над официалната вечеря на лидерите тегне реалната опасност от радикална промяна в американската външна политика, тъй като Доналд Тръмп държи в ръцете си възможността за едностранно блокиране на колективната сигурност чрез изтегляне на американския контингент от Европа.
Критиките на Тръмп и дипломатическият разрив
Веднага след пристигането си в Турция американският президент не спести острите си критики към съюзниците от Алианса. Тръмп заяви пред репортери, че е „изключително разочарован“ от НАТО и загатна, че ако домакин на срещата не е била Турция, оглавявана от неговия приятел Ердоган, той е можело изобщо да не присъства.
Основното недоволство на Вашингтон е свързано с липсата на европейска подкрепа по време на неотдавнашния военен конфликт с Иран, след като съюзниците отказаха да съдействат за принудителното отваряне на Ормузкия проток. Тръмп определи НАТО като „хартиен тигър“ и разкритикува персонално няколко европейски лидери:
- Джорджа Мелони: Президентът на САЩ я нарече „приятен човек“, но я обвини в стратегическа грешка заради отказа на Италия да предостави военна помощ и логистичен достъп до базите си в Сицилия по време на операцията срещу Иран.
- Киър Стармър: Тръмп коментира и решението на британския премиер в оставка (който се оттегли на 22 юни след слаби резултати на местните избори). По думите на Тръмп, Стармър е отказал незабавна помощ, предлагайки подкрепа едва след края на войната. „Казах му, че нямам нужда от подобна помощ. В известен смисъл аз просто тествах хората, за да видя дали ще застанат до нас“, заяви американският държавен глава.
Междувременно Тръмп коментира и войната в Украйна след среща с Ердоган, като изрази оптимизъм, че конфликтът ще бъде разрешен „надявам се скоро“, след като е провел „много добър разговор“ с руския президент Владимир Путин. Очаква се утре Тръмп да проведе официални разговори и с Володимир Зеленски.
Настояването на Киев и новите разходи за отбрана
Украинският президент Володимир Зеленски също пристигна в Анкара и направи нов категоричен апел за приемането на страната му в НАТО. Той подчерта пред европейските партньори, че осигуряването на системи за противовъздушна отбрана срещу руските балистични ракети е абсолютен приоритет за Киев в момента. На този фон Норвегия обяви, че съвместно с Дания, Германия и Канада ще инвестира 229 милиона лири за закупуване на нови ракети Patriot директно от САЩ в подкрепа на украинската отбрана.
Данните на НАТО, публикувани в деня на срещата, показват, че натискът на Вашингтон за увеличаване на бюджетите дава частичен резултат, въпреки че целта за разходи от 3,5% от БВП до 2035 г. все още е далечна за много страни.
Само пет държави в Алианса покриват този критерий още през тази година, водени от Литва (5,33%), Естония (5,1%), Латвия (4,92%), Полша (4,68%) и Гърция (3,65%). За сравнение, прогнозираните разходи за отбрана на големите европейски сили са по-умерени: Германия отделя 2,69%, Великобритания – 2,56%, а Франция – 2,22%.
информация: Скай Нюз / Ройтерс | Колаж Новини Лондон ИИ) / 📸 Снимки: NATO / Wikimedia
