Един от най-необичайните паметници в британската столица се намира пред църквата в квартал „Боу“ (Bow Church), Източен Лондон.
В момента статуята на викторианския държавник и четирикратен министър-председател Уилям Гладстон е оградена от строителни пана поради мащабни ремонти в района, но един специфичен детайл продължава да привлича вниманието - нейните ръце неизменно са боядисани в кървавочервено.
Зад този вандалски акт, превърнал се в градска традиция, стои сложна историческа плетеница от индустриална експлоатация и един парадокс, който засяга пряко българската история.
Двойственият образ на Гладстон
За българската нация Уилям Гладстон е безспорен исторически герой. През 1876 г., след зверствата при потушаването на Априлското въстание, той издава брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“.
Чрез нея Гладстон фокусира вниманието на световната общественост върху съдбата на българите и се противопоставя остро на проосманската политика на британското правителство.В Източен Лондон обаче, образът на премиера носи съвсем различна символика.
Легендата за кървавите ръце
Паметникът в „Боу“ е издигнат през 1882 г. като официален подарък за общността от Теодор Брайънт, съсобственик на най-голямата фабрика за кибрит в района - Bryant and May.
Според историческите сведения и местните легенди, Брайънт не е финансирал статуята с лични средства. Вместо това, той тихомълком е удържал по един шилинг от и без това оскъдните заплати на работничките във фабриката, за да плати за монумента.
Мнозинството от тези жени са работили в изключително тежки условия, страдали са от тежки заболявания, причинени от белия фосфор (т.нар. "фосфорна некроза на челюстта"), и са живели в крайна бедност.
В деня на официалното откриване на статуята, работничките се събират на протест. Историческите хроники описват как те са хвърляли камъни, крещейки, че сами са платили за монумента. Твърди се, че някои от жените са порязали ръцете си и са намазали мрамора със собствената си кръв в знак на протест срещу бруталната експлоатация.
Тихият бунт, който продължава и днес
Това събитие е предвестник на прочутата Стачка на кибритопродавачките (Matchgirls' Strike) от 1888 г., която променя завинаги трудовото законодателство във Великобритания.
Днес, повече от век по-късно, ръцете на статуята на Гладстон редовно осъмват боядисани в червено. Местните власти многократно почистват паметника (включително и при мащабното обновяване преди Олимпийските игри през 2012 г.), но скоро след това червената боя се появява отново. До ден днешен остава неизвестно кой поддържа тази традиция, но тя се възприема като мълчалив акт на почит към страданията на жените от фабриката.
Така в сърцето на Източен Лондон стои паметникът на един държавник, който е едновременно символ на свободата за един балкански народ и мрачен спомен за индустриалното робство в собствената му държава.
(информация: Исторически архиви Лондон / Исторически музей | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
