Изненадващото и обвито в секретност посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва предизвика сериозни опасения за възможен руски тест на решителността на НАТО.
Според публикации в американската преса, ръководителят на разузнаването е предупредил Кремъл да не предприема враждебни действия срещу алианса, и по-специално срещу Естония, Латвия и Литва.
Експертите от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) посочват, че спешността на визитата подсказва за наличието на изключително чувствителна разузнавателна информация.
Анализаторите допускат, че Москва може да планира ограничена агресия – въздушен или ракетен удар, или локално сухопътно нахлуване, целящи да изпитат колективната отбрана по Член 5 от Вашингтонския договор.
За разлика от събитията преди инвазията в Украйна през 2022 г., подобна провокация не би изисквала мащабно и видимо струпване на войски по границите.
В европейските военни среди съществуват опасения, че Русия може да се възползва от преходния период и променящия се подход на новата американска администрация към европейската сигурност.
Целта на визитата на Ратклиф вероятно е била да демонстрира категоричната позиция на Вашингтон и да предотврати грешни стратегически изчисления от страна на Кремъл.
Алтернативни хипотези и реакцията на балтийските столици
Не всички споделят тезата за непосредствена заплаха по източния фланг. Бившият естонски президент Томас Хендрик Илвес изрази сериозни съмнения относно тази хипотеза.
В интервю за Euronews той определи твърденията за руска заплаха към Прибалтика като „спекулации“ и предположи, че основният фокус на преговорите е бил задълбочаващото се военно сътрудничество между Русия и Иран, което тревожи сериозно Съединените щати.
На този фон балтийските лидери се опитват да успокоят общественото напрежение. Външните министерства в региона са категорични, че официалната оценка на конвенционалната военна заплаха остава непроменена и рискът от пълномащабна инвазия е нисък.
Въпреки дипломатическите успокоения, реалната подготовка за кризисни ситуации продължава.
Държавите по източния фланг на ЕС настояват пред Европейската комисия за засилване на гражданската защита, подобряване на охраната на критичната инфраструктура и ускоряване на мерките за противодействие на хибридни атаки, саботажи и нахлувания на безпилотни летателни апарати.
(информация: Британски и европейски медии / Euronews | снимка: Reinis Inkēns, Saeima (Латвийски парламент) Wikimedia Commons)
