Посегателствата върху собствеността на Трифон Иванов продължават. Само месец и половина след смъртта на футболната легенда неговата дъщеря Галина Иванова първо разкри за продажбата на апартамента му, а след това и за изчезналото бебешко шишенце от гроба му. 

Сега пък купите и флагчетата от офиса на Железния защитник ги няма. Галина установи липсата на трофеите само дни след панахидата на баща си и изля сърцето си във “Фейсбук”. 

Ето какво написа Галина Иванова: 

„Здравей, тате. Днес ходих до офиса за втори път от 13.02. Нямаше те. Табелката с името ти на вратата стои, мебелите стоят... Турското кафе, което не успя да отвориш, и то е там. 

Столът, на който „мунчо” толкова обичаше да се върти, когато те изненадвахме за работа. Дрехите за децата от дома. Хладилникът също е пълен, часовникът не е спрял. Дори още май ми мирише на теб. Всички колеги, както ги наричаше, бяха там. Всички ми помогнаха и успокояваха.

Днес във офиса ти, тате, забеляза ли? Нещо липсваше. Нямаше ги купите ти, нямаше ги флагчетата от мачовете, на които си играл. Всичко е „обрано”. Днес във офиса ти, тате, два дни след като те изпратихме. Всичко вече е прибрано, някой е дошъл и го е взел.

Днес те моля да ме извиниш, че не можах да реагирам достатъчно бързо. Нито за апартамента, нито за джипа, нито за купите ти.

Веднага след това поех и за последен път към къщата. Твоята, вашата, тяхната.. не знам чия. Там, където те оставих за последно. Там, откъдето те изпратихме. Спокойно, тате, „посрещнаха ме”. Няма да ме „оставят” я. Естествено за всичко е погрижено, всичко е „уредено”. Разбрах какво е станало. 

Разбрах, че от днес нататък за всичко твое, за всичко свързано с теб, трябва да се обърна към „адвокатката ти”. Ако искам да отида вкъщи, трябва да звънна на „адвокатката”, която е „упълномощена да те представлява” или по-скоро човекът, който държи всичко твое, всичко наше. Адвокат имаш нает. Адвокат, който да те защитава – пред мен и Марина?!

Взех визитка и дойдох при теб. Стоях, мълчах, плаках... малките в колата. Трябваше да тръгвам.

Сега пиша тук. Пиша, защото въздуха не ми стига. Пиша, за да изкрещя и да ме чуе целия свят: Моля те, тате, от този ден нататък само бъди до мен!”.