Какво е да си жена, приела доброволно исляма и заминала в Сирия, за да станеш съпруга на екстремист и майка на неговите деца, може да разкаже 30-годишната белгийка с италиански корени Лаура Пасони, живяла под властта на „Ислямска държава” в продължение на година. Нейната разтърсваща история, споделена пред властите и цитирана от британските медии, разкрива какъв е животът в средите на групировката за една обикновена жена, на какво е била подложена самата тя в ежедневието си, какво е видяла там и как се чувства сега, след като е свободна.

На външен вид Лаура е типичното европейско момиче – италианка по произход, висока, с руса коса, бяла кожа и кафяви очи. Отраснала е в Белгия и е била възпитана в християнски ценности. Целият й живот, представите й за света, за това кое е добро и кое не е, са се обърнали в деня, в който е срещнала тунизиеца Осама Райан. Двамата били служители на супермаркет, прекарвали дните си заедно и бързо симпатиите им прераснали в нещо повече. Не след дълго Осама убедил Лаура да приеме исляма, да стане негова съпруга и заедно да се преместят в Сирия, където, по негови думи, ги чакал по-добър живот.

„Не бях принудена да приема исляма, бях убедена с думи. Неговите слова просто ме отнесоха и желанието ми да съм с него беше по-силно от всичко”, споделя Лаура. 

Когато младата семейна двойка се преместила в Сирия, жената разбрала, че обещанията за по-добър живот под крилото на „Ислямска държава”, които нейният съпруг й е дал, са просто лъжа.

„Решението да се преместя там взех съзнателно и напълно доброволно. Приех исляма, а след това бях радикализирана. Бях убедена, че това е подходящото място за мен и за моите деца. Но малко след като пристигнах, разбрах истинското значение на думата „терор”.

Лаура и Осама се преместили в Ал Баб, близо до сирийския град Алепо, през 2014 година. Жената взела със себе си своя 4-годишен син от предишна връзка, както и момченцето, което родила от новия си съпруг. Тя обаче бързо осъзнала, че това не е място, където човек може да отглежда спокойно децата си.

Постепенно отношението на Осама се променило. Станал по-властен и груб към Лаура, не й разрешавал да излиза навън без него и се държал с нея като с роб. Нейното ежедневие било изпълнено с домакински задачи и насилие.

„Беше ми забранено да върша каквото и да било, без позволението на съпруга ми. Трябваше само да готвя, да чистя и да се грижа за децата. Не можех да напускам къщата, нито да използвам интернет, без присъствието на мъжа ми. Ако не се подчинявах, ме очакваше смърт.”

Животът под властта на „Ислямска държава” е бил труден за Лаура, но въпреки това е имало положителни неща. 

„Не плащахме данъци, нито сметки, лечението и медикаментите бяха напълно безплатни, но се лекувахме чрез алтернативна медицина – лекарства, които в Европа са непознати.”

Това са били единствените привилегии и единствените обещания на Осама, които били истински.

„Чувствах се като затворник и започнах да се страхувам, че ще ми вземат децата. Всичко беше точно обратното на това, което ми бяха обещали, когато ме убеждаваха. Реших, че трябва да намеря начин да избягам, след като осъзнах, че готвят сина ми за терорист”.

Около средата на 2015 г. Лаура успяла да избяга от Сирия, след като се сдобила с мобилен телефон и се свързала с родителите си. До ден днешен тя отказва да сподели как точно са й помогнали. След като се върнала в Белгия, тя била арестувана и обвинена в съпричастност към терористичната групировка. Властите й отнели децата за три месеца, а впоследствие направили нейните родители техни настойници. След като чули историята й обаче, решили да облекчат наказанието. Тя получила присъда от 5 години пробация, глоба от 15 000 евро и забрана да използва социалните мрежи.

„Приех наказанието си. Ако трябва да бъда честна, това не е никакво наказание, в сравнение с ада, през който минах в Сирия”, споделя Лаура.

Днес 30-годишната жена може да прегръща децата си когато пожелае и да ги извежда навън, без да иска позволение преди това. Тя е свободна жена и е по-щастлива от всякога. Нейната история е силна, а най-голямото й желание е тя да служи като предупреждение до всички млади жени, които могат да се окажат в подобна ситуация.

„Не повтаряйте моята грешка. Животът под властта на „Ислямска държава” няма нищо общо с обещанията, които ви дават!”