Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Наистина ли Великобритания може да се откаже от „Брекзит“?

Последствията от решението на Съда на ЕС ще имат влияние върху всички нас занапред

Публикувана: 12 Dec 2018 12:17
Обновена: 12 Dec 2018 12:31
Прочетена: 483
Наистина ли Великобритания може да се откаже от „Брекзит“?

Онзи ден се появи информация, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл с решение по въпроса дали Великобритания може да оттегли едностранно своята нота по член 50, с която беше задействана процедурата за напускане на ЕС. Запитването отправиха миналата година група шотландски депутати, въпреки че правителството в Лондон тогава заяви, че обсъждането на такъв въпрос е безсмислено, защото Брекзит със сигурност ще се състои. Точно сега обаче, в решителните последни седмици и месеци преди излизането, когато няма още ратифицирано споразумение и правителството на Тереза Мей виси на косъм, този въпрос няма как да бъде пренебрегнат.

Може ли Великобритания да се откаже от Брекзит и да остане в ЕС без да иска съгласието на останалите членки?

Ние бяхме подготвени за отговора предварително, когато още миналата седмица излезе становището на генералния адвокат (той е член на съдийската колегия, който не участва във вземането на решения, а само дава правно мнение по необикновени дела), в което се казваше, че Великобритания може да обърне процедурата едностранно. Или поне така гласеше прессъобщението. Сякаш нарочно, прессъобщението беше пуснато сутринта, за да гръмне най-напред новината и чак два часа по-късно бе публикуван текстът на становището, в който се намират по-интересните подробности.

Най-любопитни са параграфите 32-57 и 153, където най-общо се казва, че член 50 предполага възможността процедурата по него да бъде оттеглена едностранно от напускащата страна, но известието подлежи на съдебен контрол от самия Съд на ЕС - той трябва да прецени дали няма злоупотреба.

Решението на Съда от онзи ден почти изцяло следва правната логика на генералния адвокат. В този смисъл, новината която се разпространи е много подвеждаща, защото ако оттеглянето зависи от съдебния контрол на СЕС, то не може да се нарече едностранно. Съдът създава ново право въз основа на казуса, защото разбира се, в Договорите за ЕС нищо такова не пише. Очакваше се, че в интерес на стриктното тълкуване и интереса на самия Съюз, СЕС по-скоро ще отсъди против възможността за оттегляне, тъй като подобен прецедент би дал вратичка на други държави да блъфират, че ще напуснат, за да си договорят по-добри условия на членство и в последния момент да си оттеглят процедурата по член 50.

Съдът обаче се е погрижил за това; просто вместо да провери за злоупотреба, както съветва генералният адвокат, в параграфите 73-75 се казва, че Съдът трябва да се произнесе дали решението на страната-членка е “недвусмислено и безусловно”, което в общи линии не е много по-различно, защото финалното решение отново е в ръцете на съдиите. По този начин те предварително си присвояват суверенното право да решават в такива изключителни ситуации, може ли една държава да се откаже от излизането или не. По презумпция досега това право се намираше в Съвета на ЕС, т.е. в политическия орган, представляващ страните-членки.

В заключение: Решението на СЕС от 10 декември не само не дава реална възможност на Великобритания да обърне сама процедурата; то също така създава ново съюзно право, което изземва политическа власт от Съвета и я дава на Съда. Последствията от него ще имат влияние върху всички нас занапред, независимо какво се случи с Брекзит.

Tончо Краевски в анализ за Vesti.bg

Назад