Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Китай е големият победител от хаоса около Брекзит

Единство е нещото, което отсъства от политиката на Блока през последните години

Публикувана: 27 Mar 2019 14:00
Обновена: 27 Mar 2019 14:00
Прочетена: 1082
Китай е големият победител от хаоса около Брекзит

Миналата седмица лидерите на страните членки на ЕС се събраха на среща, на която се очакваше да обсъдят Китай – може би най-голямото външноикономическо и дипломатическо предизвикателство, пред което е изправен ЕС в момента. Вместо това в крайна сметка водещата тема беше Brexit. Отново.

Британските политици прекараха последните 33 месеца, след като народът им гласува за излизане от ЕС, в неуспешни спорове как да се осъществи това. Неяснотите около Brexit засегнаха сложните процеси в ЕС, чиито лидери отчаяно се нуждаят да сформират единни политики по редица теми. Вместо това те постоянно са заети с една държава, която (поне на теория) не иска да е в Блока.

През април китайският премиер Ли Къцян ще посети Брюксел за среща с европейските лидери преди да се отправи към Хърватия за среща с представителите на организация, обединяваща 16 централно- и източноевропейски държави – точно от региона, за когото има опасения, че може да бъде използван за разделяне на ЕС.

Преди миналоседмичната среща на евролидерите Европейската комисия обяви, че Китай „едновременно е партньор за сътрудничество, с когото ЕС има тясно съгласувани цели, партньор за преговори, с когото ЕС трябва да намери баланс в интересите, икономически съперник, стремящ се към технологическо превъзходство и системен съперник, който насърчава алтернативни модели на управление”.

Китай е най-големият търговски партньор на ЕС, докато Европа е вторият най-голям търговски партньор за Китай след САЩ. На ден между ЕС и Китай се осъществява търговия за над 1 млрд. долара. Съставянето на единна политика как да се взаимодейства с Пекин е ключов за Брюксел въпрос, който ЕС трудно може да си позволи да провали. В Блока обаче има осезаемо неразбирателство как да се постигне този баланс. Някои страни членки, особено Германия, са все по-войнствено настроени спрямо Пекин, виждайки в него както икономическо предизвикателство, така и заплаха за сигурността, докато други държави от ЕС продължават да са нетърпеливи да приемат китайски инвестиции на своя територия.

Италия и Китай

Това нетърпение пролича в Рим този месец, когато италианските лидери постлаха червен килим за китайския президент Си Дзинпин, след като Италия стана най-голямата европейска икономика и първият член на Г-7, която ще се присъедини към китайската инициатива за насърчаване на търговията и инфраструктурното строителство „Един пояс, един път”.

Участието на Италия в проекта на Дзинпин е не просто икономическа победа за Пекин, но и създава потенциален лост за влияние върху ЕС като цяло по ключови въпроси в бъдеще, коментира Лукреция Погети, научен сътрудник в базирания в Берлин Институт за китайски изследвания „Меркатор” (MERICS).

„Китай има голямо желание да има отношения с европейските страни поотделно, отколкото с ЕС като цяло. В двустранните отношения Китай има предимство поради огромната си икономическа мощ в сравнение с отделните европейски държави”, обяснява тя.

Тя посочва като пример хода на Гърция и Унгария – две страни,  които са ключови съюзници на Китай в Европа – да омаловажат критиките към Пекин за поведението му в горещо оспорваното Южнокитайско море. Освен това Атина през 2017 г. се намеси да блокира критично изявление на ЕС спрямо спазването на човешките права в Китай.

„И в двата случая Гърция се страхуваше да не засегне китайското правителство и да загуби достъп до икономическите възможности, обещани ѝ от Пекин, така че вместо това Атина влиза в спор с ЕС. Унгария също в политическо отношение е по-близо до Китай”, коментира Погети.

На среща в Брюксел този месец китайският външен министър Уанг Йи заяви, че Пекин „твърдо подкрепя процеса на европейска интеграция, твърдо подкрепя ЕС да остане единен и да стане по-силен и твърдо подкрепя Европа да играе по-важна роля в международните отношения”.

Китайските опити за вклиняване

Докато Китай има исторически по-силни връзки с някои европейски държави (както и по-слаби с тези страни, които някога е завладявала и колонизирала), актуалните и развиващи се динамики показват, че някои страни членки на ЕС се обединяват с Китай при сблъсъците между групи от държави.

Тази седмица бившият португалски министър по европейските въпроси Бруно Макаеш предупреди, че Китай се използва като оръжие от някои европейски държави, които търсят надмощие над други, а освен това самият Пекин използва стари и нови разделения, за да преследва собствените си цели.

„Проблемът е, че ЕС няма ефективен механизъм да управлява сериозните конфликти между страните членки, изкушавайки страните от ЕС да призовават външни играчи, за да оспорят статуквото”, заяви Макаеш.

Разпространяването на враждебност спрямо европейския проект като цяло, не само до Великобритания, но и до Италия, Унгария и други страни членки, възможностите за Китай да намери нови страни, желаещи да са ѝ партньори, се увеличават.

„Става все по-лесно за Пекин да забие клин между ЕС и евроскептично настроените правителства”, коментира Погети. „ЕС трябва да се подготви Италия – влиятелен член на ЕС като основател на Блока и третата най-голяма икономика в Еврозоната – да се противопостави на една обща европейска политика спрямо Китай”, добавя тя.

Brexit е може би най-важният евроскептичен клин в това отношение. И европейските, и британските, политици предупредиха, че Великобритания извън ЕС би могла да се окаже негов съперник, отколкото съюзник по линия на Норвегия и Швейцария. Китайските инвестиции ще бъдат ключова област на конкуренция между Лондон и Брюксел. Една успешна Великобритания след Brexit, подкрепена от нови търговски сделки с Китай, освен това би могла да окуражи други страни членки на ЕС да се отцепят от Блока и да следват своя път.

Джонатан Съливан, експерт по Китай в Нотигамския университет, коментира, че силата на ЕС в международната търговия и външните отношения се основава на действието в синхрон. „Така че, ако някоя страна иска да навлезе в който и да е сектор в Европа, опитвайки да насърчи разделението, да избира държави членки и да преговаря с тях поотделно, е мощна стратегия”, коментира той и добавя: „Пекин имаше трудности да преговаря с ЕС в редица сектори поради редица причини и затова стимулът да опита да отслаби способността на ЕС да действа съгласувано и единно е силен”.

Външен натиск

Макаеш и останалите, коментиращи темата „Китай в Европа”, подчертават, че Пекин не е единствената голяма чуждестранна сила, която се стреми да засили европейското разединение. Американският президент Доналд Тръмп също предлага икономически и дипломатически стимули за европейските столици, които са готови да скъсат с Брюксел в областите на сблъсък с Вашингтон, като например иранското ядрено споразумение. 

„Тръмп опита този метод, критикувайки Германия за отбраната, предлагайки отдавна искани политически облаги за Полша и Великобритания и обсипвайки с похвали коалицията в Италия. Русия е дългогодишен, но и много тромав, играч в това отношение. Китай разбира как да се вмъкне в тези спорове”, обяснява Макаеш.

Справянето с това предизвикателство ще изисква нещо, което през последните години поразително много отсъстваше от европейската политика: единство. Но докато външният натиск досега до голяма степен е спомогнал за по-голямо разделение на ЕС, според анализаторите, той би могъл също така да помогне за обединението на Блока. Причината е, че страните членки започват да виждат цената на това да преговарят сами с толкова силен играч като Китай и да прегръщат отново първоначалната цел на общите политики на ЕС.

Външният натиск също така би могъл да насърчи отдавна необходимата реформа как се правят тези политики, давайки възможност на ЕС да извлича еднаква полза от всичките си членове. Сега европейските лидери първо трябва да се справят с Brexit, след което с бежанската криза. След това да проведат изборите за Европейския парламент. След това да изготвят и стартират план за справяне се ефектите от климатичните промени. И т.н.

Източник: CNN, economic.bg

Назад