Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Държавата пак не разясни добре на българите в чужбина как да гласуват

Защо се получи така?

Публикувана: 07 May 2019 11:22
Обновена: 07 May 2019 11:28
Прочетена: 285
Държавата пак не разясни добре на българите в чужбина как да гласуват

Изглежда, че за пореден път държавата не успя да проведе достатъчно добра информационна кампания за европейските избори, която да привлече вниманието на българските избиратели, живеещи и пребиваващи в други страни-членки на ЕС,коментира в. "Сега".

Коментарът е на база окончателните данни от Централната избирателна комисия (ЦИК) за подадените заявления за гласуване в чужбина. Срокът за пускане на заявки - писмено или чрез интернет страницата на ЦИК, изтече на 30 април. Постъпили са общо 8671 заявления. Очаквано най-много са дошли от Великобритания (1778), Германия (1303), Испания (955) и Гърция (809).

На последните евроизбори, проведени през 2014 година, постъпиха малко по-малко заявления - 7998. А броят на заявленията влияе на броя на секциите специално в другите страни-членки на ЕС, защото в тях може да се отварят секции извън дипломатическите ни представителства - стига да има достатъчно желаещи т.е. заявления!

Защо се получи така? Трудно може да се каже, че не са заделени достатъчно средства. План-сметката за разходите по подготовката и организацията на изборите, която правителството одобри в края на март, предвижда разходи в размер на 32,4 млн. лв. За ЦИК бяха заделени 7 036 000 лв., от които 500 000 лв. за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване. Външното министерство получи 1,7 млн. лв., от които 880 000 лв. допълнително по бюджетна програма "Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина".

Как са изразходват бюджетните средства, за да бъдат информирани българите зад граница, предприемат ли се въобще конкретни мерки в тази посока и ако да - доколко са ефективни, това никой не може да каже. Институциите досега не са се отчитали и едва ли ще го направят и сега.

Сред българите в чужбина разочарованието от безразличието на институциите е пълно, свидетелства Антоанета Тончева, живееща в германския град Регенсбург, пред БНР. "Няма никаква информационна кампания по отношение на това да бъдат информирани българските граждани, да им се разясни на какво имат право, къде могат да гласуват, къде потенциално биха могли да гласуват - нищо. Кампанията тече през социалните мрежи", разказва огорчено Тончева.

Самата тя направила Facebook страница "Български избори и референдуми в Германия", в която информира сънародниците ни къде могат да гласуват в съседни държави, ако няма допълнителни секции в Германия. "Например вместо да пътуват 500 километра до Берлин, ако живеят на холандската граница, могат да гласуват в Холандия. Защото и това не се прави от Министерство на външните работи! Няма абсолютно никаква грижа за българската диаспора в чужбина, а българската диаспора в Германия на практика е и най-голямата в Европа", споделя българката.

За първи път българските граждани в Германия ще могат да гласуват в 13 допълнителни секции по време на изборите за членове на Европейски парламент (ЕП) на 26 май, след като федералните власти уважиха желанието на страната ни за разкриване на още секции. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. Те ще допълнят секциите към трите ни дипломатически и консулски представителства в Германия и петте офиса на почетните ни консули. Така на изборите за ЕП сънародниците ни, които упражнят в Германия правото си на глас за членове на ЕП от България, ще могат да го направят в общо 21 града.

Общо 191 секции ще бъдат открити в 64 държави. 24 са във Великобритания. 13 секции ще има в Гърция, сред тях две на Халкидики - в Никити и Неа Мудания.

Expert.bg

 

Назад