Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Найджъл Фараж - голямото завръщане на "разбойника" на британската политика

При победа за партията му, Фараж иска място на масата за вземане на решения по въпросите за Брекзит. Може ли нещо да го спре?

Публикувана: 14 May 2019 09:45
Обновена: 14 May 2019 09:45
Прочетена: 770
Найджъл Фараж - голямото завръщане на "разбойника" на британската политика

Идеята, че Найджъл Фараж е най-вероятният победител на предстоящите избори за евродепутати във Великобритания, звучи най-малкото странно. На фона на цялата драма около излизането на страната от ЕС и покрай всичките разкрития за манипулации в кампанията за референдума в страната, Фараж определено не е най-симпатичното лице във Великобритания. И все пак проучванията на социолозите показват именно това.

Неговата "Партия за Брекзит" излиза начело с 34% подкрепа - значително повече и от основната опозиционна партия на лейбъристите (21%) и от управляващите консерватори (едва 11%) - според най-новото проучване на Opinium по поръчка на седмичника Observer.

В кампанията си за Европейския парламент Фараж дори успя да привлече към себе си един от най-големите спонсори на консерваторите - Джерами Хоскинг, който дари около 200 хил. паунда за каузата на вечния антиевропейски бунтовник.

И ако хаосът е стълба към успеха, както се изразява лукавият герой от Game of Thrones Петир Белиш, то Найджъл Фараж се катери по нея с изумителна ловкост.

Той смело "краде" последователи и гласоподаватели от торите, възползвайки се от вътрешнопартийните им разделения и домогвания за власт, и до момента успява въпреки всичко да излезе на преден план за изборите.

Фараж залага на радикалното скъсване с ЕС и напускането на всяка цена, вместо проточващите се опити на консерватори и лейбъристи да намерят компромис за прокарване на сделката на премиера Тереза Мей през парламента - послание, на което откликват около 4 на всеки 10 британци.

Основното, от което той се възползва, е цялостното объркване, което цари в британския политически живот към момента и липсата на яснота коя партия за какво се бори (поне по отношение на Брекзит).

Двете най-големи формации - консерваторите и лейбъристите, все още преговарят за това как и при какви условия да прокарат вече постигнатата от екипа на премиера Тереза Мей сделка за излизането на Великобритания от ЕС. Същевременно обаче в двете формации се чуват гласове както за оставане в ЕС и свикване на нов референдум по темата (повече при лейбъристите), така и гласове за твърд и безкомпромисен Брекзит (повече при торите).

Така партии като Либералните демократи и Зелените (които са твърдо проверопейски), както и "Партия за Брекзит" и бившата формация на Фараж UCIP (които са за категорично излизане от ЕС) успяват да натрупат активи. И докато вотът в подкрепа на Европейския съюз се разпилява на повече места (включително към тори и лейбъристи), за Найджъл Фараж, който години наред беше лицето на евроскептицизма във Великобритания, сега настъпва време да се жънат позитиви.

А такива неминуемо се появяват. Самият той много целенасочено представя вота за Европейския парламент през призмата на "втори референдум" за Брекзит. По този начин той успява да събере максимума подкрепа за идеята за напускането за общността, докато за опонентите му е много по-трудно да успеят да фокусират върху себе си толкова изборен потенциал.

По този начин дори и поддръжниците на напускането да не са мнозинство, толкова фокусирани върху неговата партия, те ще му дадат челното място във вота, както и възможността да предяви по-сериозни претенции върху политиката на Великобритания по този въпрос.

Нещо, което той вече прави. В интервю за BBC Найджъл Фараж обяви, че ако неговата "Партия за Брекзит" спечели европейските избори, тя трябва да бъде включена в преговарящия екип по сделката на Тереза Мей с Брюксел за напускане на ЕС, въпреки че самият той няма депутати в парламента.

"По отношение на легитимността, ако спечелим тези избори с позиция за твърд Брекзит, и получим значителна подкрепа, мисля, че ще имаме демократичната легитимност за право на глас в това как ще се продължи оттук насетне", заявява Фараж.

"Новата дата, която имаме, е 31 октомври. Ние абсолютно вярваме, че Обединеното кралство трябва, трябва, трябва да напусне на тази дата. И ако бяхме част от тази дискусия, мисля, че можем да им предложим много разумен път напред", допълва той.

Фараж обвинява за голяма част от неразбориите покрай Брекзит премиера Тереза Мей и нейният отказ да поеме курс към ясно разграничаване от ЕС като вместо това се е фокусирала по-скоро върху близко сътрудничество с общността, което на практика (според него) оставя страната в почти същото положение, както и досега. Въпреки това самият той отказва евентуално да поеме ролята на премиер, а просто желае място за неговата партия на масата за преговори - навигатор, но не и капитан на кораба.

И все пак какво би могло да спре Найджъл Фараж по пътя към поредното му завръщане в британската политика - този път победоносно и на бял кон? Отговорът е един - самият Найджъл Фараж.

По време на интервюто си в BBC в "Шоуто на Андрю Мар" Найджъл за пореден път показа буйния си нрав и напомни на избирателите за скандалния си характер и за слабостта си към влизане в излишни конфронтации - било то с чуждите възгледи, или с медиите, задаващи неудобни въпроси.

По време на интервюто лидерът на "Партията за Brexit" се раздразни значително, когато Андрю Мар започна да го пита за предишни изказвания - коментари по теми като руския лидер Владимир Путин, контрола над оръжията във Великобритания, Националната здравна служба и дали например на хората, живеещи с ХИВ, трябва да бъде забранено да влизат във Великобритания.

Но Фараж искаше да говори за демокрация и тръгна да обвинява водещия (а заедно с него цялата BBC, торите и лейбъристите), че е неподготвен да проведе интервю с него и че отказва да прозре моментното състояние на британската политика.

С това си поведение той само засили гласовете на критиците, обвиняващи го, че "Партия за Брекзит" няма реално какъвто и да е манифест, каквато и да е политическа позиция, извън излизането от Европейския съюз.

Големият въпрос обаче е друг - каква част от обществото въобще не се интересува от това и въпреки всичко ще подкрепи Найджъл Фараж, просто защото е Найджъл Фараж и обещава директни и лесни отговори във време, когато никой друг почти във Великобритания не го прави. И този въпрос до голяма степен може да повлияе на британската политика оттук насетне.

Източник: webcafe.bg

Назад