Външните министри на страните от Европейския съюз ще обсъдят качествата на възможните кандидати по време на среща в Кипър следващата седмица. Инициативата идва, след като Вашингтон и Киев изразиха подкрепа за по-активно европейско участие в диалога с руския президент относно конфликта в Украйна.
Според дипломатически източници, администрацията на Доналд Тръмп, която в момента е ангажирана и със ситуацията в Близкия изток, е уведомила европейските си партньори, че няма възражения Европа да води паралелни разговори с Москва.
Опасенията от дипломатическа изолация
Брюксел преустанови официалните си комуникационни канали с Москва след началото на инвазията в Украйна през 2022 г., като се изключат спорадичните опити за контакт от страна на отделни европейски лидери. Сега обаче в блока нарастват опасенията, че липсата на напредък в американските инициативи може да остави Европа изолирана в процеса.
Тревогите са свързани с риска от сключване на споразумение при неизгодни условия, което не отчита дългосрочните интереси на континента. Освен имената на Драги и Меркел, някои правителства предлагат като възможни пратеници настоящия и бившия президент на Финландия – Александър Стуб и Саули Нийнистьо.
Позицията на Киев и Берлин
Украинският президент Володимир Зеленски вече подчерта важността на силното европейско присъствие в преговорния процес. Според високопоставени украински представители, Киев би предпочел фигура като Марио Драги, който е възприеман като авторитетен технократ, необременен от исторически политически компромиси.
От своя страна, Ангела Меркел изрази съжаление, че Европа не участва активно в преговорите. Въпреки това тя отбеляза, че други кандидати вероятно биха били по-подходящи, тъй като руският президент традиционно приема сериозно само действащи лидери. Настоящият германски канцлер Фридрих Мерц потвърди пред медиите, че темата се обсъжда задълбочено на европейско ниво, но категорично отказа да коментира конкретни имена.
Вътрешни разделения и позицията на Москва
Дискусията за общ европейски пратеник обаче среща и съпротива. Част от европейските дипломати се опасяват, че дебатът единствено ще извади наяве вътрешните разделения в ЕС по отношение на Русия и Украйна.
В същото време източници от Москва сигнализират, че руската страна би предпочела диалог, но не непременно с общ представител на блока. Според тях Русия предпочита да преговаря директно с отделни големи европейски сили, тъй като една обща европейска позиция неизбежно би била смекчена от вътрешни компромиси между всички 27 държави членки. Очаква се на предстоящите срещи ЕС да дефинира своите "червени линии" и предварителни условия, преди да инициира официален контакт с Кремъл.
(информация: Financial Times | Снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
