Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Какво да очакваме след Брекзит?

Едно интервю с българин работещ на високо ниво в общинската и държавна администрация.

Публикувана: 18 Oct 2020 16:02
Обновена: 29 Oct 2020 10:11
Прочетена: 9226
Какво да очакваме след Брекзит?

Едно интервю на Новини Лондон с Нишан Джингозян.

Кой е Той?

Нишан Джингозян е основател на Български център за социална интеграция и култура, Лондон и Източноевропейски форум, Великобритания-платформа на 45 организации подкрепящи гражданите на ЕС във Великобритания.

Г-н Джингозян е служител в кметство Брент - район в Лондон с голяма българска общност и отговаря за програми за социална интеграция.

 

Г-н Джингозян,

Вие работите в системата на държавната администрация във Великобритания от много години. Информирана ли е българската общност на Острова за промените след Брекзит и успяха ли българите тук да кандидатстват по Схемата за уседналост?

Условията, при които Обединеното кралство се оттегли от ЕС, са изложени в Споразумението за оттегляне между Обединеното кралство и ЕС. Споразумението предвижда преходен период до 31.12.2020 год.,през който цялото европейско законодателство ще продължи да се прилага. Правата на всички лица, установили се на територията на Обединеното кралство преди края на преходния период, ще бъдат гарантирани чрез Схемата за уседналост. Всички български граждани, пребиваващи в Обединеното кралство,с изключение на лицата с двойно гражданство, ще е необходимо да кандидатстват за статут, по Схемата на уседналост (EU Settlement Scheme). По схемата за уседналост е необходимо да кандидатстват и български граждани, които притежават удостоверение за постоянно пребиваванe (permanent residence). 

Кандидатстването за Статут на уседналост се извършва по електронен път. Всяко едно лице, кандидатсващо по Схемата за уседналост, е необходимо да декларира наличието на криминално минало. Кандидатстването по Схемата за уседналост е безплатно. 

Статутът на уседналост е изцяло в електронна форма. Не се предвижда да се издава физически документ, който да доказва правото Ви да живеете, работите, ползвате услуги предоставяни от държавната администрация, здравната система на Великобритания и т.н.

Статутът на уседналост ще бъде загубен, ако лицето не пребивава на територията на Великобритания за период от 5 последователни години. Лицето може да загуби своя статут и ако извърши тежко престъпление. Бих желал отново да напомня на читателите Ви, че е задължително да актуализират техните лични данни в системата, ако настъпи промяна - смяна на адрес, име, документи за самоличност и т.н.

До 30.06.2020 год., 184 910 граждани на Република България са кандидатствали по Схемата за уседналост. Това е отличен резултат, но все още съществува сравнително голяма група от българите, които не са кандидатствали. Предполага се, че българите във Великобритания са между 250 000 и 300 000. Това означава, че минимум още от 50 до 70 000 е необходимо да го направят. Към това са насочени и усилията на всички, които работят с българската общност във Великобритания.

 

Какви са основните проблеми, с които се сблъскват българите тук при кандидатстване по Схемата за уседналост? 

На първо място, липса на информация за целия процес, както и за конкретни въпроси, които възникват с оглед на това, че всяка апликация е индивидуална и изисква предоставянето на определени документи. Бих желал категорично да подчертая, че Посолството на Република България в Лондон, прави всичко възможно според капацитета и ресурсите си да се справи с една огромна задача - да обслужи общност с размерите на гр. Варна, която е на територията на Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Увеличаване многократно на бюджета и служителите, би следвало според мен да бъде приоритетна задача на МВнР. Българската общност във Великобритания е една от най-големите общности в чужбина. Задължително е и разкриването на консулска служба извън Лондон. Ако живеете в Шотландия примерно и се налага да ползвате услугите на посолството, ще Ви се наложи да пътувате до Лондон. Това е неприемливо!

Като други проблеми бих посочил липсата на езикови знания и дигитална грамотност, невъзможност за предоставяне на необходимите документи, както и това, че информацията, която се предоставя от различни източници много често е некоректна и дори подвеждаща. 

 

Българската общност е една от най-големите общности на Острова на граждани от ЕС. Разполага ли България с достатъчно информация за процесите, които протичат в тази общност и като цяло за българската диаспора в чужбина? 

Не съществува система, която да обхваща цялата общност. Според мен не съществува и обратна връзка. Големите български общности в чужбина са новосформирани общности, които са възникнали през последните 5-10 години. Ние не знаем и точния брой на българите във Великобритания, нито точната бройка на българите в чужбина. Според данни на МВнР публикувани през 2019 год., над 2.5 милиона българи живеят в чужбина. Това е може би половината от работоспособното население на България. България спешно трябва да разработи нова Национална стратегия за работа с тези големи, новосформирани общности. Демографската криза в България не може да бъде решена, ако темата за българите в чужбина се замита под килима. Необходимо е да бъдат използвани всички налични ресурси и разбира се, да съществува политическа воля за работа с българската диаспора. С малки изключения, аз не виждам такава. 

 

Българите във Великобритания могат да гласуват в местните избори във Великобритания. Каква е процедурата?

Бих желал изрично да подчертая, че това е право от което всеки би следвало да се възползва. Българската общост е една от малкото, която не е представена на политическо ниво във Великобритания. При толкова голяма общност, ние нямаме дори един единствен общински съветник. Участието във вземането на решения, касаещи 300 000 човека е изкючително важно за всички нас. Тук е мястото да спомена за кампанията, която започваме с the3million и Eastern European Forum, за равноправно участие и представителство на политическо ниво. Подготвяме редица инициативи с партньорски организации, представители на Лейбъристката партия и други, като ще се опитаме да мотивираме българите във Великобритания да участват активно в политическия живот на страната, както и политическите партии, да работят активно с българската общност. Това е дълъг процес, но вярвам, че това е правилната посока.

 

Вие сте член на North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG). Разкажете за работата на тази организация и с какво би могла да бъде полезна на българите в Лондон?

Тази организация, която е част от The National Health Service (NHS), и бе основана през април 2020 год., когато 5 кметства в Лондон - Barnet, Camden, Enfield, Haringey и Islington, се обединиха в една обща структура. В организацията членуват 201 общопрактикуващи лекари и покрива район в Лондон с население над 1,5 милиона жители. Аз участвам в една от комисиите -Patient and Public Engagement and Equalities Committee. Една от основните ни задачи е да участваме в разработването на стратегията на NCL CCG, както и да предприемем необходимите мерки, които да гарантират равноправно участие на всички общности на територията на гореизброените кметства. Това е изключително космополитна част на Лондон. Над 300 общности живеят и работят в тази част на столицата. Участието ми в тази комисия ще гарантира платформа на българите в Лондон и ще ни помогне да участваме във вземането на решения, които касаят десетки хиляди българи. Изключително съм щастлив от това, че бях одобрен при кандидатстването и съм горд от факта, че аз съм първият българин във Великобритания, който участва в работата на тази комисия на това ниво.

 

Вие участвате и в PES Migration and Integration Network. Разкажете за работата на тази група към ПЕС.

Това е работна група към ПЕС, която включва представители на партиите-членки на ПЕС и експерти в областта на миграцията. Комисията разработва и координира изпълнението на политики в областта на миграцията. През последните години Европа трябваше да отговори на най-сериозното предизвикателство, свързано с миграцията, след края на Втората световна война. Вълната от бежанци разкри редица недостатъци и пропуски в политиките на ЕС относно убежището, външните граници и миграцията. В отговор на тези предизвикателства, ЕС започна по-широк процес на реформи, насочен към цялостни промени, основаващи се на четири стълба, в политиките на областта на убежището и миграцията - намалява на стимулите за незаконна миграция, чрез преодоляване на първопричините за нея, подобряване на процеса на връщанията и разбиване на мрежите за трафик на хора; спасяване на човешки живот и гарантиране на сигурността на външните граници; създаване на силна политика на ЕС в областта на убежището, предоставяща повече законни пътища на лицата, търсещи убежище, и на по-ефективни законни канали за миграция. 

Участието ми в тази работна група дава възможност на представител от България да участва в дискусията по тези проблеми и разбира се да формира политиката на ПЕС - платформата на левите партии в Европа. В личен план, за мен това е огромна отговорност и задължение. Надявам се да оправдая доверието, което ми е гласувано.

Какво ще пожелаете на читателите на Новини Лондон?

Здраве, щастие и търпение! Успех в изключително конкурентна среда се постига трудно, мотивацията и търпението са задължителни!

Новини Лондон

VBM

 

 

 

 

 

 

Назад