Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

NHS Англия: 30% от спешните случаи пристигнали с линейки в болниците чакат над 30 минути за да бъдат приети, а 15% са чакали повече от час

Официални статистики показват, че линейките в много райони чакат с часове пред центровете за спешна помощ, защото няма свободни легла за пациентите. Смята се че това е довело и до смъртни случаи. Вижте каква е причината за да се случва всичко това..

Публикувана: 02 Dec 2022 18:14
Обновена: 30 Jan 2023 14:35
Прочетена: 1329
NHS Англия: 30% от спешните случаи пристигнали с линейки в болниците чакат над 30 минути за да бъдат приети, а 15% са чакали повече от час

Хиляди пациенти всяка седмица биват блокирани в наредили се на опашка линейки пред препълнени британски болници, а нарастващата криза най-вероятно е довела и до смъртни случаи, съобщават здравните власти днес, цитирани от Асошиейтед прес.

Според данни, публикувани днес от Националната здравна служба NHS, 31 процента от пациентите, пристигнали с линейка в болници през миналата седмица, чакат поне 30 минути, за да бъдат приети от екипа за спешна помощ, а 15 процента са чакали повече от час.

В някои райони линейките са изчерпани, а здравната система на Великобритания е подложена на силен натиск. Той включва още покачващо се търсене на лекарска помощ, след като мерките срещу пандемията бяха премахнати, вълна от грип и други зимни вируси след две години в локдаун, недостига на персонал заради претоварване по време на пандемията и липсата на достатъчно работници от Европа в Обединеното кралство след Брекзит.

Хиляди легла са заети от хора, които са в състояние, позволяващо да бъдат преместени от спешните отделения в здравни заведения за болнично или следболнично лечение, където обаче също не може да им се намерят места.

Ейдриън Бойл, ректор на Кралския колеж по спешна медицина, каза в ефира на Би Би Си, че повече от 200 души, починали миналата седмица в Англия, са били засегнати от проблемите в спешната медицинска помощ.

Стивън Поуис, директор на Националната здравна служба в Англия, каза, че държавното здравеопазване се сблъсква едновременно с увеличаващите се случаи на зимни вируси, текущия натиск върху спешната помощ и силно ограничените легла в болниците.

Той съобщи, че Националната здравна служба е организирала редица диспечерски пунктове из цялата страна, чиято цел е обработката на данни и изпращането на линейки до болници, които са по-малко заети, за да се намали времето за чакане.

Стачките ще добавят допълнително напрежение върху системата. Персоналът на линейките от три профсъюза гласува да излезе в стачка през декември, част от стачната вълна на работещите в много сектори, които очакват повишение на заплатите, отговарящо на рекордната инфлация. Медицинските сестри също гласуваха за стачка за два дни този месец в райони, покриващи около половин Англия.

Джордж Душър, парамедик от Северна Англия, който подкрепя стачката, заяви, че положението в момента е критично и е най-лошото, което е виждал до момента. „Хората викат линейка, а после са блокирани и чакат 10 часа, защото не можем да ги прегледаме. Не успяваме да се заемем със сърдечните арести достатъчно бързо заради забавянията. Преди преглеждах до десет пациенти за смяна, в момента са трима или четирима, защото приемането им се бави прекалено“.

Натискът поднови стар дебат за финансирането и управляването на Националната здравна служба, основана през 1948 г., за да осигурява безплатно лечение на всички, финансирано чрез данъци. Както в други развити страни, по-дългата продължителност на живота и застаряващото население са увеличили натоварването върху служителите на спешна помощ.

Националната здравна служба отдавна е болна политическа тема. Политиците в опозиция обвиняват Консервативната партия, която управлява от 2010 г., че не финансира здравните услуги достатъчно добре или че иска да ги приватизира по скрит начин.

Правителството казва, че финансирането продължава да расте и че на работниците в държавния сектор е предложено увеличение на заплащането, но то не би могло да стигне инфлацията, която през октомври стана 11,1 процента.

 

Назад