Представете си нощта на 15 август 1977 година. Часът е 23:16. Радиотелескопът "Голямото ухо" (Big Ear) в щата Охайо върши това, което прави всяка нощ – слуша. Той сканира небето за какъвто и да е знак, че не сме сами. Месеци наред обаче не чува нищо освен космическия фонов шум – безкрайното, безсмислено пращене на радиацията, останала от Големия взрив. Статика. Тишина. И тогава, за точно 72 секунди, всичко се променя.
Няколко дни по-късно, младият астроном доброволец Джери Еман преглежда данните. По онова време няма екрани в реално време – компютърът принтира резултатите върху безкрайна хартия, пълна с редици от цифри и букви. Повечето са единици и двойки, обозначаващи слабия фонов шум. Но докато погледът на Еман се плъзга по листа, той замръзва. Там, сред скучната статистика, стои поредица, която няма място там: "6EQUJ5".
В системата на телескопа силата на сигнала се отбелязва с цифри от 1 до 9. Ако сигналът е по-силен от 9, компютърът преминава на букви – А, В, С... Буквата "U" е една от най-високите стойности, които машината изобщо може да регистрира. Тази поредица показва сигнал, който изригва от нищото, достига чудовищна мощност – 30 пъти по-силна от фона – и след това затихва. Шокиран, Джери Еман грабва червен химикал, огражда кода на листа и написва отстрани една-единствена дума: "Wow!" ("Уха!"). Това става най-известната бележка в историята на търсенето на извънземен разум.
Защо този сигнал е толкова специален? Първо, той идва на честота 1420 MHz. Това е честотата на водорода – най-разпространеният елемент във Вселената. Учените отдавна предполагат, че ако интелигентна раса иска да се свърже с нас, ще използва именно тази "универсална честота", защото всеки развит вид би я наблюдавал. Второ, сигналът е изключително "тесен" и фокусиран, точно както би изглеждало изкуствено предаване, а не природно явление като звезда или комета.
Но най-смразяващият детайл е продължителността – точно 72 секунди. Това не е случайно число. Тъй като Земята се върти, телескопът "Голямото ухо" може да задържи фокуса си върху определена точка от небето само за 72 секунди, преди тя да излезе от обхват. Фактът, че сигналът е започнал, усилил се е до пик и е изчезнал в рамките на този прозорец, означава едно: той е идвал от фиксирана точка в дълбокия космос, някъде в съзвездието Стрелец. Не е бил сателит, не е бил самолет, не е бил земен шум. Бил е там.
Веднага след откритието, астрономите насочват телескопите обратно към съзвездието Стрелец. Те слушат дни, месеци, години. През последните 47 години хиляди учени са сканирали точно това място милиони пъти. Резултатът? Нищо. Пълна тишина. Сигналът "Wow!" се появява веднъж и изчезва завинаги.
Какво е било това? Има много теории. Някои казват, че е било секретен военен сателит, но такъв не би трябвало да предава на тази честота. Други, като астронома Антонио Парис, предполагат, че може да са били водородни облаци около преминаващи комети, но критиците контрират, че кометите не излъчват толкова фокусирани сигнали. И остава третата възможност – че за кратък миг през 1977 година, ние сме уловили лъч от фар на друга цивилизация. Може би е бил насочен към нас, а може би просто сме попаднали на пътя му, докато той е сканирал галактиката.
Извънземен космически кораб или древна комета? Мистериозният обект 3i/ATLAS се доближава до Земята
Днес оригиналният лист с червения надпис се пази в историческия архив на Охайо. Той е най-близкото нещо до доказателство за извънземен живот, което имаме. Или най-голямата космическа случайност. Това е все едно телефонът да звънне, да чуете "Ало" и връзката да прекъсне завинаги, преди да успеете да отговорите. И до днес ние продължаваме да слушаме, надявайки се, че някой от Стрелец ще се обади отново.
(информация: History/NASA/Ohio History Connection, снимка: ИИ) VBM
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ ОТ НАС:
Британски астронавт призова САЩ и Китай: Не се състезавайте за Луната, а си помагайте!
