НАТО Е ПРЕД РАЗПАД: Полският премиер Доналд Туск отправи мрачно предупреждение на фона на американското изтегляне на войски от Германия, заявявайки, че Алиансът е изправен пред "разпад". Според него най-голямата заплаха за трансатлантическата общност не са външните врагове, а продължаващото вътрешно разделение. Позицията на Варшава е критична, тъй като страната граничи с Русия и Беларус, разчита силно на американската подкрепа и е с най-големи военни разходи като дял от БВП в целия ЕС.

РАЗРИВЪТ МЕЖДУ ТРЪМП И ЕВРОПА:

Решението за изтегляне на 5000 американски войници от Германия е кулминацията на нарастващото разочарование на Доналд Тръмп от европейските съюзници. Конфликтът с канцлера Фридрих Мерц избухна, след като германският лидер заяви, че САЩ са били "унижени" дипломатически от Иран и нямат ясна стратегия за изход. В отговор Тръмп го обвини, че толерира ядрен Иран и го призова да оправи "счупената си държава". Мерц се присъединява към дълъг списък от атакувани от Вашингтон съюзници – от Киър Стармър (критикуван за отказан достъп до бази) и Педро Санчес (заплашен с прекъсване на търговията), до Еманюел Макрон и Джорджа Мелони.

ИРАК СЕ НАДЯВА НА БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ:

Иракското министерство на петрола обяви, че страната ще може да възстанови нормалните си нива на добив в рамките на една седмица след евентуално вдигане на блокадата в Ормузкия проток. В момента производството на Багдад е сринато до 1.5 милиона барела дневно (спрямо 4.3 милиона преди войната). Ирак е принуден да изнася ограничени количества основно през турско пристанище, докато иранската блокада продължава да поддържа болезнено високи цени на горивата на Запад.

Далеч от центъра на конфликта в Ормузкия проток, сигурността на корабоплаването понесе нов удар. Петролният танкер "Еврика" (Eureka) е бил отвлечен от неидентифицирани въоръжени лица край бреговете на йеменската провинция Шабуа. Според местната брегова охрана, нападателите са поели контрола над плавателния съд и са го пренасочили към водите на Сомалия. В момента се полагат усилия за проследяване на танкера и осигуряване на безопасността на екипажа.

Натиск за удари и детайли от отхвърлената сделка

Докато кризата се задълбочава, дипломатическите усилия изглеждат напълно блокирани. След като Доналд Тръмп заяви, че е "неудовлетворен" от последното иранско предложение, високопоставен ирански служител разкри пред Reuters детайлите на офертата. Техеран е предложил отваряне на Ормузкия проток и официален край на войната срещу вдигане на американската блокада и гаранции за ненападение от страна на САЩ и Израел.

Ключовата пречка остава ядрената програма – Иран е настоял Вашингтон да признае правото му да обогатява уран за мирни цели, преди да се водят каквито и да било допълнителни преговори по темата. На фона на този застой, водещият републикански сенатор Линдзи Греъм публично призова президента Тръмп да "довърши работата" и да възобнови военните удари, за да отнеме на Иран лоста за влияние върху глобалната икономика.

Разривът с Европа и провалът в Ливан

Успоредно с кризата в Близкия изток, отношенията в НАТО достигнаха критична точка. Пентагонът официално потвърди изтеглянето на 5000 американски войници от Германия в отговор на коментарите на канцлера Фридрих Мерц. В отговор германският министър на отбраната Борис Писториус определи хода като "предвидим" и подчерта нуждата от независима европейска сигурност.

В Близкия изток, анализаторите обръщат внимание на провала на примирието в Ливан. Военният експерт Майкъл Кларк посочва основния дефект на споразумението – то е сключено между Израел и ливанското правителство, но изключва Хизбула, която де факто е по-силна от ливанската армия и не е поела ангажимент за спиране на огъня.

Икономически и хуманитарни последици

Последиците от продължаващата блокада се усещат тежко в целия регион. Иракското министерство на петрола обяви, че производството на страната е спаднало от 4.3 милиона на 1.5 милиона барела дневно, макар да изрази надежда, че обемът може да бъде възстановен в рамките на седмица след евентуално отваряне на протока.

В самия Иран, ситуацията с човешките права се влошава. Съпругът на затворената носителка на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади алармира, че властите умишлено ѝ отказват адекватно медицинско лечение в Техеран след прекарана сърдечна криза, което накара Нобеловият комитет да излезе с остра позиция за нейното незабавно освобождаване.

Вижте още... 

Реагирайки остро на критиките относно липсата на ясна стратегия за Иран, американският президент Доналд Тръмп потвърди изтеглянето на 5000 американски войници от Германия. Ходът е директен отговор на коментарите на германския канцлер Фридрих Мерц, който заяви, че САЩ са "унижени" от Техеран.

Напрежението обаче не спря до Берлин. Тръмп открито заплаши, че Италия и Испания може да са следващите страни, които ще загубят американския си военен контингент. "Защо да не го направя? Италия не ни е помогнала с нищо, а Испания беше ужасна, абсолютно ужасна", заяви президентът пред журналисти.

В момента Съединените щати поддържат около 68 000 постоянно базирани военнослужещи в над 50 бази в Европа. Най-големите контингенти са разположени в Германия (36 436 души), Италия (12 662 души), Великобритания (10 156 души) и Испания (3 814 души).

Отговорът на Германия: „Беше предвидимо“

Германският министър на отбраната Борис Писториус коментира ситуацията без излишна драматизация. Според него решението на Вашингтон е било "предвидимо".

"Европейците трябва да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност", категоричен бе Писториус. Той посочи, че Германия е на прав път с разширяването на въоръжените си сили (Бундесвера) и ускореното закупуване на оборудване. Министърът добави, че Берлин ще си сътрудничи тясно в бъдещи мисии с "Групата на петте", в която влизат Великобритания, Франция, Италия и Полша.

Двойни стандарти за Ормузкия проток

Въпреки публичните атаки срещу съюзниците от НАТО и изявленията на Тръмп, че САЩ действат сами, изтекла информация показва различна картина. Вътрешен меморандум, до който достъп имат от NBC News, разкрива, че Държавният департамент и Пентагонът активно търсят международна подкрепа.

Инициативата "Maritime Freedom Construct" цели създаването на коалиция за безопасно преминаване на кораби през блокирания от Иран Ормузки проток. Според документа, САЩ очакват да "установят канали за комуникация с Обединеното кралство и Франция", за да координират усилията си – в пълен контраст с публичните твърдения на американския лидер, че не се нуждае от чужда помощ.

Статусът на иранското ръководство

Паралелно с разрива в НАТО, Тръмп продължава да твърди, че иранското правителство е в "състояние на колапс" и е "изключително разединено" след смъртта на дългогодишния Върховен лидер Али Хаменей.

Експертите по региона обаче не са съгласни с тази оценка. Военният анализатор Майкъл Кларк посочва, че макар да има фракции с различни мнения и новият лидер Моджтаба Хаменей да отсъства от публичното пространство, режимът далеч не е в колапс. Децентрализираната структура на военното ръководство, включваща прагматични фигури като председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, позволява на Иран да запази контрол и да продължи да се съпротивлява на американския натиск.

От по-рано днес, но също важно, вижте го... 

Съединените щати предприеха безпрецедентна стъпка, обявявайки изтеглянето на 5000 военнослужещи от Германия. Този ход идва като директен отговор на неотдавнашните коментари на германския канцлер Фридрих Мерц, който предположи, че САЩ са "унижени" в преговорите с Иран и че Вашингтон няма обмислена стратегия за изход от конфликта. Президентът Доналд Тръмп остро разкритикува Мерц, заявявайки, че канцлерът "върши ужасна работа" и трябва да прекарва "по-малко време в намеса" в американските усилия.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел потвърди, че изтеглянето ще бъде завършено през следващите шест до дванадесет месеца. Решението обхваща изтеглянето на бойна бригада и отмяна на планираното разполагане на батальон с голям обсег. Висш служител на Пентагона, цитиран от NBC News, оправда действието: "Европейците не се отзоваха, когато Америка имаше нужда от тях. Това не може да бъде еднопосочна улица".

Милиарди за Близкия изток, забавяне за Европа

Докато военното присъствие в Европа намалява, Вашингтон значително увеличава военната подкрепа за своите партньори в Близкия изток. Държавният департамент заобиколи Конгреса, позовавайки се на извънредна ситуация, за да одобри продажби на оръжие на стойност над $8.6 милиарда за Израел, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства. Продажбите включват системи за прецизно поразяване и системи за противовъздушна отбрана Patriot.

В рязък контраст с това, Financial Times съобщава, че ключови европейски съюзници, включително Великобритания, Полша, Литва и Естония, са изправени пред сериозни забавяния на планираните доставки на американско оръжие. Източници посочват, че продължаващият конфликт с Иран е изтощил американските запаси, принуждавайки Вашингтон да пренасочи ресурсите си.

Блокадата и глобалните последици

По време на реч във Флорида, Доналд Тръмп коментира продължаващата морска блокада, описвайки действията на американските сили с думите: "Взехме кораба, взехме товара, взехме петрола... Ние сме като пирати. Ние сме нещо като пирати, но не си играем". Въпреки предишните му откази за помощ от НАТО, вътрешен меморандум, цитиран от NBC News, разкрива, че Държавният департамент обмисля създаването на нова международна коалиция, наречена "Maritime Freedom Construct", за отваряне на Ормузкия проток.

Блокадата продължава да има тежки хуманитарни и икономически последици. Агенцията на ООН за бежанците предупреди, че пренасочването на корабите около нос Добра надежда добавя до 25 дни към времето за доставка и удвоява транспортните разходи за критична помощ за Африка. Междувременно Сирия се възползва от ситуацията, предлагайки пристанищата си като "сигурна алтернатива" за сухопътен износ на иракски петрол към Европа, заобикаляйки Ормузкия проток.

(информация: NBC News, Financial Times, Reuters | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)