Конфликтът в Близкия изток регистрира нова фаза на военни действия в своя 130-и ден, след като въоръжените сили на САЩ и Иран осъществиха размяна на преки удари.
В отговор на американската операция срещу обекти в Южен Иран, Корпусът на пазителите на ислямската революция (КПИР) съобщи, че е атакувал 85 американски военни обекта на територията на Бахрейн и Кувейт.
Ракетен обстрел и дронове над Бахрейн и Кувейт
Иранската държавна агенция Fars, позовавайки се на изявление на армията, уточни, че военни безпилотни апарати са насочени конкретно срещу американските сили в базата "Шейх Иса" в Бахрейн. Сирените за въздушна тревога в кралството, което е седалище на Петия флот на Военноморските сили на САЩ, бяха задействани двукратно през нощта и ранните сутрешни часове. Министерството на вътрешните работи призова населението да спазва указанията за безопасност и да потърси укритие.
Успоредно с това, въоръжените сили на Кувейт обявиха, че техните системи за противовъздушна отбрана противодействат на насочени ракети и безпилотни апарати. Военното министерство на емирството потвърди, че регистрираните детонации са резултат от работата на защитните системи, прехващащи обектите във въздуха.
Позицията на Техеран
Иранското военно ръководство определи предходните американски удари като нарушение на условията за прекратяване на огъня и ги посочи като причина за ответните действия. Главният преговарящ и председател на парламента Мохамад Галибаф заяви, че „епохата на принуда и изнудване приключи“ и допълни, че Техеран няма да отстъпи пред военния и икономически натиск на Вашингтон. Според изявлението на въоръжените сили, всички американски бази в региона се разглеждат като легитимни цели за ответни мерки.
НАТО подкрепи действията на САЩ
Военната ескалация съвпада с провеждането на среща на върха на НАТО в Анкара, Турция, на която присъства и американският президент Доналд Тръмп. Генералният секретар на Алианса Марк Рюте коментира ситуацията пред медиите, определяйки американските удари в Иран като „абсолютно необходими“. Според Рюте, след като Техеран е нарушил примирието чрез атаки срещу търговски кораби в Ормузкия проток, реакцията на САЩ е оправдана и наложителна.
Рюте използва повода да коментира и отношенията на Тръмп с Алианса, след като американският президент отново изрази неудовлетворение от нивата на финансиране от страна на съюзниците. Генералният секретар заяви, че президентът е изцяло ангажиран с НАТО, но запазва очакванията си европейските държави и Канада да изравнят разходите си за отбрана с тези на Съединените щати.
(информация: Sky News, Reuters, Fars, IRNA, CENTCOM | снимка: U.S. Central Command
обновена 2026-07-08 / 03:43ам
САЩ атакуваха над 80 цели в Иран; Сирени за въздушна тревога отекнаха в Бахрейн.
Американските сили унищожиха десетки катери на Корпуса на пазителите, докато експлозии разтърсиха ключовия петролен терминал Харг.
Техеран се закани със „съкрушителен отговор“ на фона на пълна ескалация в Близкия изток. Конфликтът в Близкия изток навлезе в нова, високоинтензивна фаза, след като въоръжените сили на САЩ нанесоха масирани удари по над 80 цели на територията на Иран.
Военната операция предизвика незабавна реакция в целия регион, като в Бахрейн – ключов съюзник на Вашингтон и база на американския флот – бяха задействани сирените за въздушна тревога. Мащабът на американската офанзива
Централното командване на САЩ (CENTCOM) излезе с официална позиция, в която потвърждава, че операцията е директен отговор на неотдавнашните нападения срещу търговски кораби в Ормузкия проток. Според американското военно ръководство, ударите имат за цел да деградират способността на Иран да застрашава международното корабоплаване.
Списъкът с поразените обекти включва ирански системи за противовъздушна отбрана, мрежи за командване и контрол, крайбрежни радарни станции и съоръжения за противокорабни ракети. Успоредно с това, американските сили са унищожили над 60 малки бързоходни катера на Корпуса на пазителите на ислямската революция (КПИР), разположени във и около стратегическия проток.
Експлозии на ключови петролни терминали
Иранските държавни медии съобщават за възобновени детонации в южните части на страната. Експлозии са регистрирани не само на остров Кешм, но и на остров Харг – основният петролен терминал на Иран в Персийския залив, през който преминава по-голямата част от енергийния износ на Ислямската република. Операцията е координирана с икономическия натиск от страна на Вашингтон, който окончателно отмени 60-дневния лиценз, позволяващ на Техеран ограничени продажби на суров петрол.
Реакциите: Тревога в Бахрейн и закани от Техеран
Ескалацията предизвика пряка заплаха за сигурността в съседните държави. В Бахрейн, където е базиран Петият флот на Военноморските сили на САЩ, бяха активирани сирените за ракетна заплаха. Министерството на вътрешните работи на кралството призова гражданите да запазят спокойствие и да се насочат към най-близките безопасни убежища.
От своя страна, иранското военно и политическо ръководство зае безкомпромисна позиция. Висшето съвместно военно командване „Хатам ал-Анбия“ се закани да даде „съкрушителен отговор“ на американските атаки, които определи като „крещящ акт на агресия“. Военните подчертаха, че единственият безопасен маршрут за петролните танкери през Ормузкия проток остава този, който е одобрен и контролиран от Иран.
Главният преговарящ на Иран и председател на парламента Мохамад Галибаф обвини САЩ в грубо нарушение на Исламабадския меморандум заради възобновените удари и санкции. „Ерата на тормоз и изнудване приключи. Това не води доникъде. Ние не отстъпваме“, категоричен бе Галибаф.
(информация: Sky News, Reuters, IRNA, CENTCOM | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
От по-рано днес (обновена 2026-07-08 / 01:53)
Крехкият мир в Близкия изток окончателно се срина, след като в ранните часове на деня Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанесе вълна от мощни въздушни удари по цели в Южен Иран.
Извънредната военна операция е директен отговор на нападения срещу три търговски танкера в Ормузкия проток и бе дефинирана от американски представители като „наказателна, а не пропорционална“ акция.
Петролното ембарго и мащабът на американските удари
Какво се случва: Дипломатическият пробив, постигнат с Исламабадския меморандум миналия месец, бе напълно заличен за броени часове. Решението на Белия дом за незабавни военни действия бе предшествано от координирани атаки срещу три чуждестранни кораба в акваторията на Ормузкия проток, единият от които – превозващ втечнен природен газ – се е запалил край бреговете на Оман, след като според Техеран е игнорирал предупреждения за сигурност.
- Отмяна на лицензите: Вашингтон реагира мигновено, като анулира временния 60-дневен прозорец, позволяващ ограничен износ на ирански суров петрол, заявявайки, че действията на Техеран са абсолютно неприемливи.
- Поразяването на целите: Последвалите мощни удари на САЩ бяха насочени по стратегически обекти в близост до Ормузкия проток. Според разузнавателни източници Пентагонът е поразил ирански пускови площадки за балистични ракети и дронове, брегови системи за наблюдение и обекти на противовъздушната отбрана на Ислямската република. Тръмп, който преди дни заяви, че е готов „да довърши работата“, в момента се намира в Турция за срещата на върха на НАТО и все още не е направил официално изявление.
Експлозии в Залива и петролен скок
Детайлите: Иранските държавни медии потвърдиха за мащабни детонации в южната част на страната.
- Новата вълна взривове: Агенция Mehr съобщи, че силни експлозии продължават да отекват в районите на остров Кешм, Бандар Абас и пристанищата Сирик и Тахровие. Военните постове на Корпуса на пазителите на ислямската революция (КПИР) са приведени в пълна бойна готовност.
- Трус на суровинните пазари: Новият сблъсък доведе до незабавен шок на енергийните борси. Цената на международния бенчмарк суров петрол сорт Брент скочи рязко с над 4%, надхвърляйки 76 долара за барел, докато американският лек петрол (WTI) премина границата от 72 долара. Експертите предупреждават, че трафикът през Протока, който така и не се възстанови до предвоенните нива, е изправен пред пълна парализа, тъй като основният централен маршрут остава миниран.
Прекъснатото погребение на Хаменей и гневът на Техеран
Голямата картина: Военната ескалация съвпадна с кулминацията на траурните церемонии в памет на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей.
- Спешното завръщане на Пезешкиан: Президентът на Иран Масуд Пезешкиан бе принуден в ранните часове на деня извънредно да напусне иракския свещен град Наджаф, където се провеждаше многодневното траурно шествие, и да отпътува обратно за Техеран, за да свика извънредния съвет за сигурност.
- Обвинения в дипломатическо предателство: Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади определи американските действия като „нагло и брутално нарушение“ на Исламабадското споразумение. От иранското външно министерство излязоха с официална позиция, в която осъдиха „вероломния акт на САЩ“ и предупредиха, че Техеран ще предприеме всички необходими решителни мерки за защита на националната си сигурност, държейки Вашингтон изцяло отговорен за последствията. Преди палежите, членове на КПИР бяха декларирали пред международни журналисти в Техеран, че войната няма да приключи, докато смъртта на Хаменей не бъде напълно отмъстена.
Между редовете: Определението на американските представители, че ударите представляват „наказание, а не пропорционален отговор“, бележи радикална промяна в доктрината на Белия дом. САЩ очевидно изоставят политиката на реципрочни тактически престрелки и преминават към по-мащабна кампания за трайно неутрализиране на военния капацитет на Иран.
Пълният срив на корабоплаването в Ормузкия проток поставя световната икономика пред реална заплаха от нова инфлационна вълна, доказвайки анализите на експертите, че Техеран вижда в контрола над този воден път лост, който е много по-ценен и опасен от самата ядрена програма.
информация: Sky News, Reuters, NBC News, IRNA, Mehr, CENTCOM снимка: U.S. Central Command
