На 29 август 270 000 исландци с право на глас ще отговорят на един ключов въпрос: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“.
Резултатът от референдума ще определи дали островната държава ще рестартира диалога с 27-членния блок или ще замрази идеята за обозримото бъдеще.
Важно е да се уточни, че предстоящото допитване няма да реши окончателно въпроса за самото членство, а единствено дали правителството да поднови преговорния процес.
Евентуално пълноправно присъединяване би изисквало втори референдум и ратификация от всички държави членки на ЕС.
Социологическите проучвания сочат изключително оспорвана надпревара. Според данни на агенция Maskína от август, 51,3% от анкетираните подкрепят възобновяването на преговорите, докато 48,7% са против.
Разделението в обществото отразява дълбоки политически и икономически въпроси, вариращи от националната сигурност до ключовия за страната риболовен сектор.
Предистория и промяна в приоритетите
Исландия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г., непосредствено след тежката финансова криза.
Въпреки че преговорите започнаха официално през 2010 г., те бяха замразени три години по-късно под натиска на тогавашното евроскептично правителство.
Днес обаче геополитическата картина е коренно различна. Войната в Украйна и засиленият интерес на Русия и Китай към Крайния Север промениха приоритетите в сферата на сигурността.
Допълнителна несигурност внасят и изявленията на американския президент Доналд Тръмп, които поставят под въпрос бъдещето на трансатлантическите ангажименти и двустранното споразумение за отбрана между САЩ и Исландия от 1951 г.
Икономическите аргументи също търпят развитие. Финансовият министър Дади Мар Кристоферсон изрази надежда, че членството в ЕС може да даде тласък на исландската икономика и да спомогне за овладяване на високата инфлация.
Политическият обрат настъпи след изборите през 2024 г., когато лявоцентристкото правителство на Криструн Фростадотир пое властта и обеща провеждането на настоящия референдум.
Аргументите „За“ и „Против“
Исландия вече е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и има достъп до единния пазар, което означава, че страната прилага по-голямата част от европейското законодателство.
Поддръжниците на евроинтеграцията смятат, че пълноправното членство ще даде на Рейкявик право на глас при формирането на тези правила.
Противниците обаче контрират, че настоящият статут е напълно достатъчен. Най-сериозният препъникамък остава риболовната индустрия, която формира 6,5% от БВП на страната.
Исландският риболовен бранш се опасява, че Общата политика в областта на рибарството на ЕС ще отнеме суверенитета на държавата върху собствените ѝ териториални води и квоти – проблем, който предизвика така наречените „скумриени войни“ в миналото.
От своя страна Европейският съюз изпраща позитивни сигнали.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта споделените ценности между Брюксел и Рейкявик, а комисарят по разширяването Марта Кос намекна за възможна гъвкавост по чувствителните въпроси, заявявайки, че преговорите винаги отразяват специфичните реалности на всяка страна кандидатка.
(информация: Euronews | снимка: © European Union, 2026 / EC - Audiovisual Service / Dati Bendo)
