Българският министър-председател Румен Радев призова Европейския съюз да се ангажира дипломатически с Русия, за да бъде сложен край на войната в Украйна и да се предотврати потенциален ядрен удар.
По време на изказването си на срещата на върха, посветена на отбраната и космоса (Euronews' Defence and Space Summit), той предупреди за сериозните рискове при евентуална ескалация на напрежението.
- Радев подложи на критика продължаващите доставки на оръжия и боеприпаси за Украйна, определяйки ги като неуспешна стратегия за постигане на „мир чрез сила“.
- „Има граница на това просто да се доставят оръжия и да се оказва подкрепа, защото окончателното мирно споразумение ще бъде постигнато чрез дипломация, а не чрез въоръжаване.
- Затова нашият призив е да се вслушваме повече един в друг и да отворим каналите за комуникация“, заяви българският премиер.
Ядрената заплаха и геополитическият контекст
- В речта си Радев изрази загриженост относно липсата на дискусии за ядрения риск в Европа, припомняйки, че Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света с приблизително 4400 бойни глави, от които 1796 са стратегически разположени.
- „Винаги трябва да мислим за най-лошия сценарий. Подготвени ли сме за това? Някой говори ли за оценка на риска? Имаме ли изобщо такава?
- Защото се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена сила“, подчерта той.
- Премиерът цитира и неотдавнашното изявление на руския външен министър Сергей Лавров, че евентуална война между Русия и Европа би била „напълно различна“ и „много кратка“ – коментар, разтълкуван като недвусмислена ядрена заплаха.
- Въпреки че отхвърли подобна реторика от страна на Кремъл, Радев призова европейските лидери да обмислят до какво би довела една открита ескалация, особено в контекста на зачестилите хибридни атаки срещу европейски държави.
- Според него, ако Русия бъде отслабена или притисната в ъгъла, тя би била склонна да използва „ядрената карта“, което трябва да бъде част от стратегическите изчисления на Запада.
Дипломатическите пречки и позицията на България
- От избирането си на поста по-рано тази година, правителството на Радев се присъедини към групата държави, сред които Словакия, Чехия и Австрия, които настояват за по-активен диалог с Москва.
- Тази позиция обаче среща сериозен отпор. Множество европейски лидери смятат, че Кремъл няма реален интерес от смислени преговори и продължава да поддържа максималистичните си искания.
- Доказателство за това бе и наскоро проведената кратка и напрегната среща между външните министри на Германия и Русия в Ню Йорк, която завърши с взаимни обвинения.
- Същевременно опитите на Белия дом за постигане на временно прекратяване на огъня се оказаха безрезултатни на фона на блокираното от Русия Черно море и продължаващите въздушни удари по украинските градове.
- Въпреки тези неуспехи, българският премиер настоява Европа да балансира отново своите военни, икономически и дипломатически инструменти категорично в полза на дипломацията.
- Той отхвърли етикета „проруски“, приписван на неговото правителство, въпреки наложеното по-рано през годината вето върху санкциите срещу руския патриарх Кирил.
- „Войната в Украйна постави на изпитание нашето критично мислене и реалистичния ни подход.
- Най-вече тества способността ни да оценим стратегическия център на тежестта на противника, да формулираме изпълними политически цели и да ги превърнем в стабилна военна стратегия. Не сме изчерпали силата на дипломацията и трябва да действаме и да говорим повече“, заключи Радев.
(информация: Euronews / БТА | снимка: Министерски съвет / gov.bg, модифицирана. © Novini London)
