Украински дрон атакува руския военен кораб „Наро-Фоминск“ във Финския залив при мащабна операция срещу нефтения терминал Уст-Луга на Балтийско море, съобщи СБУ.
Новината: Властите във Финландия и Естония потвърдиха инцидента, а Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че ударът по малкия ракетен кораб „Наро-Фоминск“ е част от по-широка операция срещу руския нефтен експортен терминал в пристанището Уст-Луга на балтийското крайбрежие.
Детайлите за удара: Атаката е извършена около 05:30 часа местно време (03:30 часа по Гринуич) в тесен морски участък на разстояние от финландския бряг:
Атакуваната цел: Корабът „Наро-Фоминск“ е корвета от клас „Буян-М“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“ и „Оникс“;
Щетите: Естонският министър на отбраната Мартин Херем съобщи пред обществената телевизия ERR, че след попадението от плавателния съд се е издигнал дим и корабът се е изтеглил обратно към Санкт Петербург;
Допълнителните поражения: През нощта срещу сряда дронове са уцелили и няколко резервоара за гориво в терминала Уст-Луга, като пожарите в пристанището са се виждали от територията на съседна Естония.
Защо е важно: Това е първият документиран случай, в който украински дронове атакуват руски военен плавателен съд в зона на Балтийско море, отворена за търговско корабоплаване. До този момент руският Балтийски флот оставаше извън обсега на преките морски удари за разлика от Черноморския флот на Москва.
Реакцията на балтийските държави и НАТО
Позицията на Хелзинки: Финландският министър на външните работи Елина Валтонен увери, че обстановката в Балтийско море остава стабилна и няма опасност за търговското корабоплаване.
Представители на отбранителните ведомства в региона обаче са напомнили на Киев, че Финският залив е тесен воден път с интензивен трафик на танкери и граждански кораби, по чието дъно преминават стратегически подводни комуникационни кабели.
Въздушното пространство на Алианса: По данни на Талин атаката срещу района на Уст-Луга е продължила от полунощ до 06:00 часа сутринта. Дроновете са летели в руското въздушно пространство в непосредствена близост до естонската граница, но един от апаратите е навлязъл за кратко над Естония откъм Латвия, преди да се насочи към Русия.
Изтребители на НАТО са били във въздуха по време на операцията, но командването е преценило, че свалянето на обектите крие риск за безопасността на земята.
Отговорът на Киев: Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий отхвърли като неоснователни обвиненията на Москва, че Украйна умишлено е използвала въздушното пространство на балтийските държави.
Той уточни, че отклонения от маршрута са възможни единствено когато руската армия въздейства върху навигацията на дроновете чрез системи за радиоелектронна борба.
Военният анализатор Емил Кастехелми от групата Black Bird допълни пред BBC, че Киев се е възползвал от моментен пропуск в руската отбрана, но окачестви удара като тактически ход, а не като сериозна ескалация в региона.
В дълбочина: Анализ на Новини Лондон
Голямата картина: Пренасянето на украинските далекобойни удари към акваторията на Финския залив поставя европейските съюзници от НАТО и Обединеното кралство пред сложна дипломатическа и военна дилема.
От една страна, Великобритания и скандинавско-балтийските държави подкрепят правото на Киев да неутрализира руския ракетен потенциал и приходите от петролен износ през ключови терминали като Уст-Луга.
От друга страна, Балтийско море е жизненоважна икономическа артерия за Европейския съюз и Северна Европа, осеяна с критична подводна инфраструктура, газопроводи и интернет трасета.
Инцидентът с навлизането на дрон над Естония и близостта на военните действия до търговските маршрути увеличават риска от непреднамерени екологични или инфраструктурни аварии.
За Лондон, който ръководи Съвместните експедиционни сили (JEF) за сигурност в Северна Европа, случаят налага още по-тясна координация с Хелзинки и Талин за гарантиране на свободата на корабоплаването и прецизиране на правилата за реакция на противовъздушната отбрана по източния фланг на НАТО.
(информация: BBC | Изображение: Малкият ракетен кораб „Наро-Фоминск“ (архив, юли 2024 г.). (снимка: Oleg Krasavin / Okras via Wikimedia Commons - CC BY-SA 4.0) © Novini London)
